Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Трябваше да признае, че имаше равнопоставеност на злоупотребите.
И все пак Чан се ухили на надменността и гнева, които стигаха до него през обръча несигурни драгуни. Всички гости бяха получили възможността да ближат подметките на Кликата и сега се натискаха за тази привилегия. Кои бяха те, че така лесно бяха заслепили толкова много хора?
Замисли се с горчивина, че половината работа на Кликата вече е била свършена — изгарящата амбиция, която течеше сред привържениците им, винаги бе дебнела в сенките на живота им и гладно бе чакала шанса да излезе напред. Това, че шансът беше честен като стръв на кукичка, не хрумваше на никого — те бяха прекалено заети да се поздравяват, че са я налапали.
Вдигна стъклената книга, за да я видят всички. По някаква причина движението, когато вдигна ръката си, упражни натиск върху кипящите му дробове и той избухна в пристъп мъчителна кашлица. Изплю се отново и избърса окървавената си уста.
— Заради вас ще трябва да чистим пода — отбеляза графинята.
— Предполагам, че е много невъзпитано от моя страна, че не умрях в министерството — дрезгаво отговори Чан.
— Да, ужасно невъзпитано. Но вие се доказахте като достоен противник. — Тя му се усмихна. — Не сте ли съгласен, господин Сонк? — попита тя и поне Чан знаеше, че се подиграва на нараняването на Сонк.
— Така е! Кардинал Чан илюстрира трудната задача, пред която сме изправени — решителната битка, за която трябва да се приготвим — отговори Франсис Сонк високо, така че да го чуят и в най-отдалечения край на залата. — Срещу идеята, която сме прегърнали, ще се опълчат с цялата упоритост на човека, когото виждате пред вас. Не го подценявайте — и не подценявайте своите уникални качества, своята мъдрост и своята храброст.
При това откровено ласкателство към тълпата Чан изсумтя и се запита защо Крабе се занимава с политическите речи, а не мазно красноречивият Сонк. Спомни си проснатото тяло на Анри Сонк — съвсем скоро Франсис Сонк щеше да е по-влиятелен от петима като Харалд Крабе, взети заедно. Крабе трябва да го бе усетил, защото пристъпи напред и също се обърна към публиката:
— Дори тази вечер този човек извърши убийства — прекалено много, за да ги изброим! — в опита си да унищожи нашата мисия. Той уби наши войници, оскверни наши жени — като дивак проникна в нашето министерство и в тази къща! И защо?
— Защото ти си лъжлив сифилитичен…
— Защото — Крабе лесно надвика пресипналия Чан — ние предлагаме идея, която ще разруши задушаващата хватка, в която този човек — и тайните му господари — ви държат, за да ви подхвърлят огризки, докато печелят от вашите усилия и вашите достойнства! Ние казваме, че това трябва да спре — и ето го убиеца, когото са пратили срещу нас!
Тълпата избухна в хор гневни викове и Чан за пореден път осъзна, че изобщо не разбира хората. За него думите на Крабе бяха също толкова нелепи и сервилни като тези на Сонк, също толкова открито ласкателни и фалшиви. И въпреки това всички виеха за кръвта му. Драгуните отстъпваха пред натиска на тълпата. Видя как Аспиш — блъскаха го в гърба — погледна нервно към подиума и после с изпълнени с гняв очи към него, все едно той беше виновен.
— Скъпи приятели… моля ви! Моля ви, момент! — Сонк се усмихваше, вдигнал здравата си ръка. Виковете веднага утихнаха. Контролът бе смайващ. Чан се съмняваше, че тези хора са преминали Процеса — просто не беше имало достатъчно време. Не можеше да разбере толкова единодушен отговор от нетренирана (или негерманска) група.
— Скъпи приятели — повтори Сонк, — не се тревожете. Този човек ще си плати… и ще си плати скъпо. Трябва само да определим как.
— Оставете книгата, Кардинале — каза графинята.
— Ако някой тръгне към мен, ще я счупя в красивото ви личице!
— Наистина ли?
— За мен ще е удоволствие.
— Толкова дребнаво, Кардинале. Мнението ми за вас спада.
— Тогава се извинявам. Ако това ще помогне, бих избрал да ви убия не защото вие със сигурност вече сте ме убили със стъклото в дробовете ми, а защото наистина сте най-смъртоносният ми противник. Принцът е глупак, вече победих Сонк, а заместник-министър Крабе е страхливец.