Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
На прозореца на пивницата се виждаше отбрана сбирка от саксии с мушкато и редица добре избърсани от праха шишета със спиртни напитки. На отворените капаци бяха окачени разни надписи, възхваляващи със златни букви удобните легла и добрите вина; а шляещите се край вратата на обора и коритото за водопой групи от селяни и коняри даваха основание да се предположи, че в заведението се продаваха първо качество силни напитки и бира. Сам Уелър поспря, след като слезе от дилижанса, за да огледа с опитното си око на пътешественик всички тези малки указания, че търговията тук преуспява; и след като стори това, той веднага влезе вътре, много доволен от всичко видяно.
— Хей, вие там! — чу се креслив женски глас в момента, когато Сам подаде глава през вратата. — Какво искате, младежо?
Сам обърна поглед в посоката, отгдето се носеше гласът. Гласът принадлежеше на една доста пълна дама с приятна външност, която седеше край огнището и раздухваше огъня, за да заври чайникът. Тя не беше сама; от другата страна на огнището, на стол с висока облегалка, седеше като истукан някакъв човек с изтъркани дрехи, а гърбът му бе почти тъй дълъг и вдървен, като самия стол — и тази личност веднага привлече особено силно вниманието на Сам.
Човекът имаше червен нос и дълго лице с превзет като на стара мома израз, а очите му някак напомняха тези на гърмяща змия: доста живи, но безспорно зли. Той носеше много къси панталони и черни памучни чорапи, които, подобно на цялото му облекло, бяха с подчертано ръждив оттенък. Изглеждаше колосан целият с изключение на бялата му яка, чиито дълги меки краища висяха върху закопчаната му жилетка по много нескопосен и неживописен начин. Чифт стари износени ръкавици от дебел вълнен плат, широкопола шапка и избелял зелен чадър с множество спици от китова кост, стърчащи през плата сякаш в замяна на липсващата дръжка: всички тези вещи лежаха на стола до него, положени много спретнато и грижливо, и като че искаха да подскажат, че червеноносият човек, който и да бе той, съвсем нямаше намерение да си отиде бързешката.
Но нека бъдем справедливи към джентълмена с червения нос: той би бил много неблагоразумен, ако би имал подобни намерения; защото, съдейки по всички външни белези, би трябвало да има крайно завиден кръг от познанства, за да се чувствува по-добре където и да било другаде. Огънят гореше ярко под влияние на духалото, а чайникът пееше весело под задружните усилия на духалото и огъня. Прибори за чай бяха наредени на малък поднос на масата, блюдо с топли, намазани с масло препечени филийки тихичко цвърчаха на решетката пред камината, а червеноносият джентълмен усърдно се бе заловил да превърне в горепоменатото лакомство голям резен хляб, с помощта на нарочна за целта дълга медна вилица. До него стоеше чаша горещ димящ грог с ананасов ром и резен лимон. И всеки път, щом червеноносият откъснеше поглед от приготовлението на печената си филия, той отпиваше по малко от горещия грог и се усмихваше на доста пълната дама, която раздухваше огъня.
Сам тъй се захласна в съзерцание на тази уютна сцена, че не обърна внимание на първия въпрос на доста пълната дама. И чак когато въпросът биде зададен още два пъти с все по-креслив тон, той си даде сметка за неподходящото си поведение.
— Тук ли е стопанинът? — запита Сам вместо отговор.
— Не, не е тук — отвърна мисис Уелър; защото доста пълната дама беше не друга, а бившата вдовица и единствена законна наследница на изчезналия от този свят покоен мистър Кларк. — Не, не е тук, нито пък го очаквам скоро.
— Сигур кара дилижанса днес — осведоми се Сам.
— Може и да кара, може и не — рече мисис Уелър, като мажеше с масло току-що препечената от червеноносия филия. — Не знам, пък право да ви кажа, не искам и да знам. Помолете се за божия благословия, мистър Стигинс.
Човекът с червения нос изпълни това й желание и мигновено се нахвърли най-настървено върху препечените намазани с масло филии.
Външността на червеноносия мъж бе накарала Сам да се усъмни още от пръв поглед, и то доста основателно, че тази личност бе заместникът на пастира, за когото му бе говорил неговият достопочтен родител. А в момента, когато го видя да яде, всички съмнения по този въпрос бидоха отстранени и Сам веднага схвана, че ако има намерение да остане временно там, гдето се намираше, трябваше да си подготви почвата без отлагане. Следователно той направи първата стъпка, като сложи ръка върху ниската портичка, отвори я съвсем хладнокръвно и спокойно се озова от другата страна на преградата.