Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Здравейте, втора ми майчице — рече Сам.
— И този трябва да е Уелър! — отвърна мисис Уелър, вдигайки очи към лицето на Сам не особено зарадвана.
— И аз тъй мисля — отвърна невъзмутимият Сам — и се надявам този тук преподобен джентълмен да ме извини, дето ще кажа, че ми се иска аз да бях онзи Уелър, на когото сте съпруга, втора ми майчице.
Това беше ласкателство с двоен заряд. То едновременно подсказваше, че мисис Уелър беше много привлекателна жена, а също, че мистър Стигинс имаше осанка на свещеник. Впечатлението, което направи, беше очевидно и Сам се възползува от това преимущество и веднага целуна мащеха си.
— Я го вижте! — рече мисис Уелър, като го отблъсна.
— Засрамете се, млади човече! — рече червеноносият джентълмен.
— Нищо лошо няма, сър, нищо лошо — отвърна Сам. — Но все пак сте прав; не е съвсем редно, щом вторите майки са млади и хубави, кат в този случай, а, сър?
— Всичко туй е суета — рече мистър Стигинс.
— Ах, разбира се — рече мисис Уелър, пооправяйки шапчицата си.
Сам мислеше същото, но си замълча.
Заместникът на пастира съвсем не бе възхитен от появата на Сам; а когато първоначалната възбуда от ласкателството на Сам отмина, даже мисис Уелър изглеждаше, сякаш би могла да се лиши от неговото присъствие без особено съжаление. Обаче той беше там; а защото щеше да е неприлично да го отпратят, седнаха да пият чай и тримата.
— Как е баща ми? — рече Сам.
При това запитване мисис Уелър вдигна ръце и обърна очи нагоре в знак, че това бе мъчителен въпрос, за който не биваше да се намеква.
Мистър Стигинс изстена.
— Какво му е на тоз джентълмен? — попита Сам.
— Той е възмутен от начина, по който се държи баща ви — отвърна мисис Уелър.
— О, тъй било, значи? — забеляза Сам.
— И причините са съвсем основателни — добави мисис Уелър строго.
Мистър Стигинс взе нова филия и изстена още по-тъжно.
— Той е ужасен, непоправим — рече мисис Уелър.
— Въплъщение на гнева! — откликна мистър Стигинс. Той отхапа голям полукръг от печената филия и отново изстена.
Сам изпита силно желание да накара преподобния мистър Стигинс да застене истински, но потисна чувствата си и само запита:
— Е, какво става със стария?
— Какво става! — рече мисис Уелър. — О, сърцето му е от камък. Всяка вечер този прекрасен човек… не се мръщете, мистър Стигинс: трябва да кажа, че вие сте прекрасен човек… идва тук и остава часове наред, а това не може да му подействува ни най-малко.
— Чудна работа — рече Сам, — на мене доста щеше да ми подействува, ако аз бях на негово място, сигурен съм.
— Истина е, млади мой приятелю — тържествено взе думата мистър Стигинс, — неговата душа е закоравяла. О, млади мой приятелю, кой друг би устоял на молбите на шестнадесет от най-хубавите ни сестри да подпомогне нашето благотворително общество за снабдяване на негърчетата-младенци от Антилите с фланелени палтенца и душеспасителни носни кърпички.
— Какво е туй душеспасителни кърпички? — учуди се Сам. — Не съм виждал подобна стока.
— Те обединяват приятното с полезното, млади мой приятелю — обясни мистър Стигинс. — Те целите са щампосани с картини от избрани притчи.
— А, сещам се — рече Сам, — онези, дет висят в дюкяните за платове, с разни молби на просяци и тям подобни по тях.
Мистър Стигинс кимна утвърдително, начевайки третата си препечена филия.
— И той не се остави да го кандърдисат дамите, а? — рече Сам.
— Седеше и си пушеше лулата, а после каза, че негърчетата-младенци били… какво каза, че били малките негърчета? — не си спомни мисис Уелър.
— Малки шмекери — отвърна мистър Стигинс, дълбоко засегнат.
— Каза, че негърчетата били малки шмекери — повтори мисис Уелър. И двамата изстенаха, спомняйки си отвратителното поведение на стария джентълмен.
Още много прегрешения от подобно естество щяха да бъдат разкрити, но тъй като всичките филии бяха вече изядени, чаят бе станал много слаб, а Сам не даваше никакви указания, че има намерение да си тръгва, мистър Стигинс отведнъж си спомни за някаква много спешно обсъждане с пастира и следователно си отиде.
Едва-що чайните прибори бидоха отнесени, а огнището изметено, когато лондонският дилижанс доведе мистър Уелър старши до пивницата; краката му го въведоха вътре, а очите му го зарадваха, съзирайки първородното му чедо.