Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Бедничката! — рече мисис Клъпинс.
— Ах, горката! — отвърна мисис Сандърс.
Сам не каза нищо. Той виждаше, че те пристъпват към въпроса.
— Наистина не мога да се сдържа — подхвана мисис Клъпинс, — като си помисля за туй лъжовно обещание. Не искам да кажа нищо, за да не ви стане неудобно, младежо, но вашият господар е едно старо животно и съжалявам, дето не е тук, да му го кажа в очите.
— И аз съжалявам — рече Сам.
— Като я гледа човек как го е взела присърце, отпаднала духом, и на нищо не се радва, освен когато дойдат някои приятелки да я посетят от съжаление и да я поразтушат — продължи мисис Клъпинс, поглеждайки към калайдисаната тенджерка и към скарата край огъня, — туй е възмутително!
— Безчеловеческо — добави мисис Сандърс.
— А вашият господар, младежо! Джентълмен с пари, дето няма нищо ще покрие харчовете за една жена, без да му мигне окото — продължи много словоохотливо мисис Клъпинс. — Та може ли да има и най-малко оправдание, задето се държи тъй! Защо не се ожени той за нея!
— А — рече Сам, — разбира се: туй е въпросът.
— Въпросът, да — отвърна мисис Клъпинс. — Тя щеше да му зададе въпроса, ако беше куражлия като мене. Ама все пак има закон за нас, горкичките жени, дето ни тъпчат, както си искат, когато им падне; и господарят ви ще разбере някои работи, младежо, преди да му се лепнат още шест месеца на гърба.
При тази утешителна мисъл мисис Клъпинс навири глава и се усмихна на мисис Сандърс, която също й отвърна с усмивка.
„Делото е в ход, няма грешка“ — помисли си Сам и точно тогава мисис Бардел се върна с разписката.
— Ето ви я, мистър Уелър — рече мисис Бардел, — ето ви и остатъка от парите; надявам се, че ще пийнете нещичко, за да се сгреете, поне заради старото ни познанство, мистър Уелър.
Сам долови изгодата, дето можеше да извлече, и веднага прие поканата; мисис Бардел извади от някакъв малък долап тъмна бутилка и винена чаша; тя бе тъй разсеяна, потънала в скръбните си мисли, че след като напълни чашата на мистър Уелър, извади още три чаши и също ги напълни.
— Ах, мисис Бардел! — извика мисис Клъпинс. — Вижте само какво направихте!
— Е, и таз хубава! — откликна мисис Сандърс.
— Ах, бедната ми глава! — отвърна мисис Бардел с бледа усмивка.
Сам естествено схвана цялото положение и тутакси каза, че той никога не пиел преди вечеря, освен когато някоя дама пиела с него. Последва весел продължителен смях и мисис Сандърс се престраши да отпие от чашата си, за да му направи удоволствие. Тогава Сам каза, че трябвало да го сторят задружно и всички отпиха по малко. После дребната мисис Клъпинс предложи наздравица „за успех на Бардел срещу стария Пикуик“, при което дамите си изпразниха чашите в чест на това пожелание и мигновено станаха много бъбриви.
— Сигурно сте чули за това, което става, мистър Уелър? — рече мисис Бардел.
— Чувал съм туй-онуй — отвърна Сам.
— Ужасно е да те изправят пред хората по този начин, мистър Уелър — продължи мисис Бардел, — но сега виждам, че това е единственото, което мога да направя, а моите адвокати, господа Додсън и Фог, ми казват, че с призованите от нас свидетели непременно ще спечелим. Не знам какво ще правя, мистър Уелър, ако не стане тъй.
Само при мисълта, че мисис Бардел би могла да изгуби делото, мисис Сандърс тъй се разтревожи, че бе необходимо веднага отново да напълни и изпразни чашата си, защото такива били чувствата й в този миг (както обясни тя по-късно), че щяла направо да припадне, ако не го била сторила.
— Кога се очаква туй дело? — запита Сам.
— През февруари или март — отвърна мисис Бардел.
— И колко много свидетели ще има, нали? — рече мисис Клъпинс.
— Да, много! — рече мисис Сандърс.
— А как ли ще побеснеят Додсън и Фог, ако тъжителката не спечели? — добави мисис Клъпинс. — Та те поемат цялата отговорност!
— А, тъй ами! — отвърна мисис Сандърс.
— Но тъжителката непременно ще спечели — заключи мисис Клъпинс.
— Надявам се — рече мисис Бардел.
— О, за туй няма никакво съмнение — додаде мисис Сандърс.
— Е — рече Сам, като скочи на крака и остави чашата си на масата. — Едно мога да ви кажа: дано получите туй, що заслужавате.
— Благодарности, мистър Уелър — поривисто отговори мисис Бардел.