Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
С тези думи той стисна ръката му и я пусна; а дъщеря му, доближавайки лице до неговото, в часа на неговото щастие го обгърна с ръцете си така, както в годините на неговото нещастие го бе обгръщала с любов, труд и искреност, и изля препълненото си с благодарност, надежда, радост и блажен екстаз сърце в думи, отправени все към него:
— Сега аз ще го видя такъв, какъвто все още не съм го виждала. Ще видя моя миличък без черния облак, засенчил челото му. Ще го видя такъв, какъвто го е виждала клетата ми майка преди много, много години. О, мили мой, о, мили мой! О, татко, татко! О, благодаря на бога, благодаря на бога!
Той се остави на нейните целувки и милувки, но не им отвърна, само я обгърна с ръка. И не промълви нито дума. Напрегнатият му поглед сега беше раздвоен между нея и Кленъм и той започна да се тресе, като че ли трепереше от студ. Обяснявайки на малката Дорит, че ще изтича до кафенето за бутилка вино, Артър я донесе с най-голямата бързина, на каквато бе способен. А докато му я изваждаха от мазето до бара, група развълнувани колежани го запитаха какво се е случило; и тогава той забързано им съобщи, че мистър Дорит е получил наследство.
Върнал се с виното в ръка, той видя, че тя бе сложила баща си да седне в креслото и бе разкопчала яката и връзката му. Напълниха чаша с вино и я поднесоха към устните му. Когато пийна малко, той сам пое чашата и я изпразни. Скоро след това се облегна на стола си и заплака с кърпичка на очите.
Когато и това продължи известно време, Кленъм сметна, че е подходящо да разсее вниманието му от главното събитие, като го уведоми за подробностите. И тогава бавно и със спокоен глас той им обясни всичко колкото можеше по-добре и се спря особено подробно върху заслугите на Панкс.
— Той ще бъде — хм, — той ще бъде достойно възнаграден, сър — каза бащата, като се надигна и тръгна бързо из стаята. — Повярвайте ми, мистър Кленъм, че всеки, който е взел участие в това, ще бъде — хм, — ще бъде достойно възнаграден. Никой, драги ми господине, никой не ще може да каже, че съм му останал неиздължен. Аз ще заплатя — хм — авансите, които съм получил от вас, сър, с необикновено голямо удоволствие. Умолявам ви да ми съобщите колкото ви е възможно по-скоро с какво сте авансирали и моя син.
Той се разхождаше из стаята без цел и не спираше нито за миг.
— Никой — каза той, — никой няма да бъде забравен. Аз няма да си отида оттук, без да съм изплатил задълженията си към всички. Всички хора, които са били — хм, — които са се държали мило с мен и моето семейство, ще бъдат възнаградени. Чивъри ще бъде възнаграден. Младият Джон ще бъде възнаграден. Аз лично желая и възнамерявам да проявя щедрост, мистър Кленъм.
— Ще ми позволите ли — каза Артър, като постави кесията си върху масата — да ви снабдя сега с известни средства, мистър Дорит. Реших, че няма да е зле да ви донеса известно количество пари за целта.
— Благодаря ви, сър, благодаря ви. Приемам с готовност в настоящия момент нещо, което само преди час не бих могъл да приема със спокойна съвест. Благодаря ви за този временен заем. Съвсем временен, но много навременен — много навременен. — Ръката му се беше сключила върху кесията и той я понесе със себе си. — Бъдете така добър, сър, да включите сумата на онези предишни аванси, за които вече споменах; и не забравяйте, ако обичате, да включите и авансите, дадени на моя син. Само едно устно споменаване на общата сума е единственото, което — хм, — което е нужно.
В този миг неговият поглед попадна върху дъщеря му и той спря за миг да я целуне и да я погали по главата.
— Ще трябва да си намериш някоя шивачка, любов моя, и бързо и напълно да промениш всичките си дрехи. Нещо ще трябва да се направи и за Меги, която сега — хм, — сега почти не е за пред хората, не е за пред хората. А и сестра ти, Еми, и брат ти също. И моя брат, чичо ти — бедната душица, надявам се, че това ще го посъживи — трябва да се изпратят хора да ги доведат. Те трябва да научат за това. Ще трябва да им го съобщим внимателно, но трябва да го научат веднага. Това е наше задължение пред тях, както сме длъжни и пред себе си отсега нататък да не им — хм, — да не им позволяваме да работят.
Това беше първият намек, излязъл от устните му, че е знаел, че те работят нещо, за да си изкарват прехраната.
Той все още подтичваше из стаята, стиснал кесията в ръка, когато от двора се разнесоха приветствени викове.
— Новината вече се е разнесла — каза Кленъм, като погледна през прозореца. — Ще се покажете ли пред тях, мистър Дорит? Много са развълнувани и очевидно ви очакват.