Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Странно и нереално беше пътуването през старите бедняшки улички с чувството, че се разделя с тях, за да навлезе в един просторен свят на богатство и лукс. Когато Артър й каза, че скоро тя самата ще се вози в собствена карета през съвсем друга действителност и всички досегашни преживявания ще бъдат само минало, тя като че ли се изплаши. Но когато той започна да разправя това вместо за нея за нейния баща и й разказа как той ще се вози в своята карета и колко величав и хубав ще изглежда, от очите й заваляха сълзи на радост и невинна гордост. Като разбра, че единственото щастие, което тя бе в състояние да си представи, се отразяваше само върху баща й, Артър продължи да й говори все за него; и тъй те пътуваха развеселени през бедните улички към тъмницата да му отнесат голямата новина.
Когато мистър Чивъри, който беше дежурен, ги пропусна в портиерната, той видя по лицата им нещо, което го изпълни с удивление. И остана загледан подире им, докато те бързаха към двора на затвора с чувството, че са пристигнали тук, придружени от някакъв миротворен дух. Двама-трима колежани, покрай които минаха, загледаха също след тях и скоро, присъединили се към мистър Чивъри, образуваха малка групичка на стъпалата пред портиерната, а оттам плъзна слухът, че Бащата най-сетне ще бъде освободен. Само след няколко минути тази вест достигна до най-отдалечените стаи на Колежа.
Малката Дорит отвори вратата и двамата влязоха вътре. Той седеше облечен в сивия си стар халат, със старата си черна шапчица край озарения от слънце прозорец и четеше вестник. В ръката си държеше очилата и се оглеждаше наоколо; изненадан изпърво без съмнение, като бе чул стъпките й по стълбището, понеже не я беше очаквал до вечерта; изненадан още повече от това, че я вижда с Артър Кленъм. Когато влязоха, същият необичаен израз но лицата им, който бе привлякъл вниманието долу в двора, стресна и него. Той не стана и не проговори, само остави очилата и вестника на масата до себе си и ги загледа с полуотворена уста и с треперещи устни. Когато Артър му подаде ръка, той я докосна, но не тържествено като друг път; а после се извърна към дъщеря си, която бе седнала до него с ръце на рамото му, и внимателно я погледна в лицето.
— Татко! Тази сутрин ме направиха толкова щастлива!
— А кой те направи щастлива, мила моя?
— Мистър Кленъм, татко. Той ми донесе една такава радостна и прекрасна новина за тебе! И ако той с голямата си доброта и нежност не ме беше подготвил за нея, татко… приготвил за нея, татко… струва ми се, че не бих могла да я понеса.
Вълнението й беше извънредно голямо и по лицето й се изтърколиха сълзи. Той изведнаж сложи ръка на сърцето си и погледна към Кленъм.
— Успокойте се, сър — каза Кленъм, — и поразмислете внимателно. Помислете си за най-светлите и най-щастливи случки в живота ви. Всеки от нас е чувал за големи радостни изненади. Те все още не са изчезнали от този свят, сър. Те се случват рядко, но не са невъзможни.
— Мистър Кленъм? Не са невъзможни? Не са невъзможни за… — Той се докосна до гърдите, вместо да произнесе „за мен“.
— Не — отговори Кленъм.
— Но каква изненада — запита той, задържайки лявата си ръка на сърцето, и тук се прекъсна, като внимателно нагласи очилата си на масата, — каква подобна изненада би могла да ме очаква мен?
— Позволете да отговоря с друг въпрос. Кажете ми, мистър Дорит, коя изненада би била най-неочакваната и най-приятната за вас. Не се страхувайте да си я представите, нито да кажете каква би могла да бъде тя.
Той се загледа упорито в Кленъм и докато го гледаше, изведнъж се превърна в един много стар и немощен човек. Слънцето озаряваше ярко стените отвъд прозореца и играеше по остриетата върху тях. Той бавно протегна ръката, която бе лежала върху сърцето му, и посочи към стената.
— Тя се срина — отговори Кленъм. — Вече я няма.
Той застина в същото положение, продължавайки да не отмества поглед от него.
— А на нейно място — каза Кленъм бавно и отчетливо, — на нейно място се издигат средства, които ще ви позволят да притежавате и да се наслаждавате на всичко онова, от което досега сте били отделен. Мистър Дорит, не съществува и най-малкото съмнение, че след няколко дни вие ще бъдете свободен и много богат. Аз ви поздравявам от цялото си сърце за тази промяна на съдбата ви и за щастливото бъдеще, гдето скоро ще отнесете съкровището, с което сте били ощастливен тук — най-скъпото от всички богатства, които човек може да притежава, — съкровището, седнало край вас.