Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
Той пак млъкна, но и този път нямаше никакъв отговор и клещите не го пускаха нито за миг.
— Както знаете — подзе отново Адъм с глас, в който сега се долавяха лекторски нотки, — страничната снимка показва счупване и разместване на петия и шестия шиен прешлен. Но рентгенът не може да ни покаже какво е състоянието на меката тъкан. Ето защо в момента ние не знаем какво е състоянието на самия гръбначен мозък. Това ще можем да разберем само след хирургическа намеса. Ако при операцията се окаже, че гръбначният мозък е повреден, пациентът ще остане парализиран цял живот, защото мозъчните клетки нямат свойството да се възстановяват. Но много е възможно изместеният прешлен само да е притиснал гръбначния мозък. В такъв случай можем чрез ламинектомия да отстраним този натиск. Но не сме в състояние да предскажем точно какъв ще бъде ефектът от такава операция. Възможно е да възстановим само част от функциите, но не е изключено и да възстановим почти всички функции. Разбира се, не бива да се очаква прекалено много. Някои мускулни групи може би ще останат парализирани. Нали ме разбирате?
Този път Адъм като че не очакваше отговор, та продължи почти веднага:
— Трябва да наблегна на едно обстоятелство. Тази операция се извършва много близо до мозъка. Може да се окаже фатална за живота. Освен това има опасност да предизвикаме инфекция. С доктор Бърнъм обсъдихме въпроса от всички страни и сме единодушни в извода си. Лично аз поемам отговорността да препоръчам операция. Но искам да разберете, че това е радикална мярка. Крайна мярка. Отчаян риск.
Адъм млъкна и в тишината се чу хрипливото дишане на Шефа. Накрая той произнесе дрезгаво:
— Оперирайте.
Така той избра крайната мярка, отчаяния риск, но това не ме изненада.
Адъм гледаше въпросително Луси Старк, като че чакаше да получи и нейното съгласие. Тя отклони поглед от него и се обърна към мъжа си, който пак беше отишъл до прозореца и гледаше тъмната тревна площ. За миг тя обгърна с очи приведените рамене, после се обърна отново към Адъм. И кимна бавно, въртейки ръце в скута си. После прошепна:
— Да… да.
— Ще пристъпим незабавно към операцията — каза Адъм. — Аз съм наредил да приготвят всичко. Не се налага да оперираме незабавно, но според мен така е по-добре.
— Оперирайте — чу се дрезгавият глас откъм прозореца. Но Шефа не се обърна дори когато Адъм излезе и вратата се затвори след него.
Аз отново се заех с илюстрованите списания, но обръщах страниците крайно внимателно, защото не можех да си позволя да наруша всепоглъщащата тишина, която цареше в стаята. Тази тишина трая дълго, а аз все прелиствах страниците с момичета по бански костюми, състезателни коне, природни красоти, редици от стройни, здрави младежи с различни ризи и вдигнати за поздрав ръце, детективски истории в шест снимки с отгатка на следващата страница. Но вниманието ми не беше съсредоточено върху тези пъстри снимки, още повече, че те все се повтаряха.
Изведнъж Луси Старк стана от креслото. Тя се приближи до прозореца, през който Шефа гледаше навън. Сложи ръка на дясното му рамо. Той се дръпна, без дори да се обърне към нея. Но тя го хвана за ръката и го задърпа. След кратка съпротива той я последва. Луси го заведе до голямото кресло, облечено в пъстър кретон.
— Поседни, Уили — каза тя много тихо. — Седни да си починеш.
Той потъна в креслото. Тя се върна на своето.
Сега той се втренчи в нея, а не в изкуствените пънове. Накрая каза:
— Ще оздравее.
— Дай боже — отвърна тя.
Той мълча две-три минути, без да сваля поглед от нея. После натърти:
— Ще оздравее, не може да не оздравее.
— Дай боже — повтори тя, гледайки го право в очите, докато той не отклони погледа си.
Омръзна ми да седя в чакалнята. Станах и тръгнах по коридора към дежурната на етажа.
— Има ли възможност да приготвите малко сандвичи и кафе за губернатора и жена му? — попитах аз.
Тя обеща да им занесе, но аз й казах да ги остави тук, на своята маса, откъдето ще ги взема на връщане. После се спуснах във фоайето. Сади все още стоеше там, притаила се в тъмния ъгъл. Обясних й за операцията и я оставих. Почаках при масата на дежурната горе, докато донесат сандвичите, после взех подноса и се върнах с него в чакалнята.