Цялото кралско войнство

— Стига си се взирал в мен — скастри ме тя. — Казах ти да се махаш. Защо не се прибираш?

— Чакам Шефа — обясних лаконично. — Той е… — Едва сега ми дойде наум. — Знаеш ли какво се случи?

— Какво?

— Том Старк.

— Някой сигурно го е насадил както трябва.

— Именно — казах.

— Това отдавна трябваше да стане.

— Днес го обработиха добре. Беше в безсъзнание, после не зная какво е станало. Повикаха Шефа в съблекалните.

— Какво му е? — наведе се тя към мен. — Много ли е сериозно?

— Беше в безсъзнание. Повече от това не зная. Може и да са го откарали в болницата.

— Не казаха ли какво му е? Не съобщиха ли на Шефа? — наведе се тя пак.

— Какво толкова се тревожиш? Ти каза, че отдавна е трябвало да го насадят, а сега се държиш, като че ли си влюбена в него.

— Ха, глупости!

Погледнах си часовника.

— Шефа се забави. Най-вероятно е да е отишъл в болницата, и то с някои от играчите.

Тя бе забила поглед в бюрото и хапеше устната си. После стана най-неочаквано, отиде до закачалката, облече си палтото, взе си шапката и се приближи до вратата. Аз обърнах глава след нея. При вратата тя се подвоуми, спусна секрета и каза:

— Тръгвам си и искам да заключа. Можеш да седиш и в собствения си кабинет.

Станах и излязох в приемната. Тя хлопна вратата и без да каже дума, излезе с бързи крачки в коридора. Стоях и слушах отдалечаващото се отривисто тракане на токчетата й по мраморния под.

Когато то заглъхна, влязох в кабинета си, седнах до прозореца и загледах как речната мъгла протяга пипала към къщните покриви.

Но когато телефонът иззвъня, вече не гледах романтичния, обвит в мъгла пейзаж на вечерния град, а се бях навел над чистите, успокоителни данъчни цифри под лампата със зелен абажур. Звънеше Сади. Каза, че се обажда от университетската болница и че Том Старк все още е в безсъзнание. И Шефа бил там, но тя не се била видяла с него. Обаче подразбрала, че съм трябвал за нещо.

Значи, Сади беше отишла там. За да чака, стаена някъде в антисептичния полумрак.

Зарязах чистите, успокоителни данъчни цифри и излязох. Хапнах на крак един сандвич с чаша кафе и подкарах към болницата. Намерих Шефа в една от чакалните. Видя ми се мрачен. Попитах го как е Том и той отговори, че е в рентгеновия кабинет, но засега още нищо не е ясно. С него се заел доктор Стантън, но чакали от Балтимор да пристигне със специален самолет още един специалист, да направят консулт.

После каза:

— Мисля си да идеш да вземеш Луси. Тя трябва да дойде тук. Вестниците сигурно не са стигнали още до фермата.

Казах, че тръгвам и се упътих към вратата.

— Джек — извика той след мен и аз се обърнах. — Гледай да й го съобщиш по-внимателно. Така… подготви я първо.