Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Тави примигна изненадано.
– Какво?
– Това бе замислено като уловка. Исках да зная какво да чакам от тях. Мамех ги, съобщавах им фалшиви сведения. – Той потрепери отново и от слепите му очи потекоха сълзи. – Но се наложи да платя цена. Ужасна цена. За да ми повярват. – От гърлото му се откъсна ридание. – Допуснах грешка. Не трябваше да постъпвам така, Тави.
– Не разбирам – рече младежът.
– Ти трябва... – изсъска Килиан. – Шпионинът... На Калар... – Той изведнъж се свлече на пода и задиша учестено, сякаш тичаше. – Т-тук... – изпъшка той. – Калар... Главният му убиец. Ти тря...
Внезапно слепите очи на Килиан се разшириха и тялото му се изви като лък. Устата му се отвори, сякаш се канеше да изкрещи, но от нея не излезе нито звук, нито дори дихание. Лицето му придоби пурпурен цвят и той задраска със сгърчените си пръсти по пода.
– Маестро – каза тихо Тави.
Гласът му секна по средата на думата.
Той хвана едната от сгърчените ръце на Килиан. Старецът вкопчи пръстите си в него с ужасна сила. Не след дълго тялото му започна да се отпуска, животът започна да изтича от него като вода от пробита манерка. Тави положи ръка на гърдите му и почувства диво биещото му сърце.
То забави ритъма си.
И миг по-късно спря.
Тави внимателно остави ръката на Килиан на пода. В гърдите му бушуваха неудовлетворение и болка. Безпомощност. Бе гледал как старецът умира и не можа да направи нищичко, за да му помогне.
Младежът се обърна и отиде при Кайтай. Тя лежеше на едната си страна, свита на кълбо. Очите ѝ бяха затворени, дишането – накъсано. Той я докосна по гърба и долови лудото блъскане на сърцето ѝ. Тави прехапа устни. Тя бе ухапана много повече пъти от маестрото. Беше по-млада от него и не бе ранявана досега, но Тави не знаеше дали това има някакво значение.
Той я хвана за ръката и заплака. Сълзите му капеха по мозаечния под. С всеки удар на сърцето ѝ го пронизваше болка. Гневът не остана назад. Само да беше воден призовател като леля си Исана, може би щеше да успее да помогне на Кайтай. Дори да не бе толкова силен като нея, пак би могъл да я запази жива, докато дойде помощ. Дори да имаше най-невзрачните способности на воден призовател, поне щеше да може да даде вода на Килиан.
А той не умееше нищо.
Тави никога не се беше чувствал толкова безполезен. Толкова безсилен. Той я хвана за ръката и остана до нея. Беше ѝ обещал, че няма да я остави сама. Щеше да остане с нея до края, колкото и мъчително да бе да я гледа как умира. Поне това можеше да направи.
Тогава вратата на залата за медитиране се откъсна от пантите си и рухна на каменния под.
Тави вдигна глава. Нима гвардията бе пристигнала?
Взетият каним стъпи върху падналата врата и огледа стаята с кървясалия си поглед. Той беше ранен, козината на гърдите и на единия му хълбок бе подгизнала от кръв. Едното му ухо изобщо липсваше, а удар през лицето му бе разсякъл муцуната му до костта и го бе оставил без едно око.
И въпреки това канимът се движеше така, сякаш не изпитва никаква болка. Окото му се спря върху Макс. После върху Гай. Известно време прескачаше между двамата, след което се обърна и тръгна напред, към Макс.
Сърцето на Тави застина от ужас и за миг той си помисли, че ще изгуби съзнание. Канимът бе преминал през Фейд и Майлс. Което означаваше, че те сигурно са мъртви. Означаваше също, че гвардията не идва на помощ.
Тави беше съвсем сам.
Глава 54
Тави погледна надолу към Кайтай. Към Макс. Към Гай.
Канимът се приближаваше със смъртоносната грациозност на хищник. Звярът бе много по-голям от него, по-силен, по-бърз. Тави нямаше голям шанс да оцелее в битката с каним, и беше наясно с това.
Но ако не го спреше, канимът щеше да изтреби безпомощните души, които лежаха наоколо. В съзнанието на Тави се появи ярката картина на клането. Разкъсаното гърло на Макс, пребледнялата от загубата на кръв кожа. Разпраният корем на Гай и пръснатите му навсякъде вътрешности. Главата на Кайтай, захвърлена на няколко фута от тялото ѝ, отрязана от закривения канимски меч.
Страхът му се стопи съвсем.
Остана само кървавочервената пелена на яростта.
Тави пусна ръката на Кайтай. Пръстите му стиснаха дръжката на меча на Първия лорд, той се надигна и усети как устните му се разтеглят в зловеща усмивка. Младежът вдигна с две ръце меча над главата си. Един напълно здрав каним щеше буквално да го разкъса на парчета. Но този не беше здрав. Беше получил сериозни наранявания. И макар Тави да не таеше никаква надежда, че ще успее да надвие канима, мечът му беше остър, краката – бързи, а умът му сечеше като бръснач. Можеше да се бие не само със сила, но и с хитрост. Той огледа бързо стаята и в усмивката му проблесна жестокост.