Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Покана и въпрос. Тя задържа погледа му.
– Тогава довърши започнатото – пророни Манон.
Дориан й отвърна с мека усмивка, но подправена с жестокост, която накара кръвта й да се нагорещи, сякаш Огнената кралица я беше възпламенила.
Тя му позволи да опре гърба й в стената. Да я прикове с очи, докато развързваше връзките на бялата й риза.
Една. По. Една.
Да докосне с уста голата й шия точно под ухото й.
Нежният допир я подтикна да извие леко гръб. И той плъзна език по мястото, където първо бе усетила устните му.
Сетне се отдръпна. И отстъпи назад.
Призрачните му ръце се плъзнаха нагоре по бедрата й, по кръста й. Устните му се отвориха леко и тялото му затрепери от сдържане. Сдържаше се, а повечето мъже взимаха, и взимаха, когато им се предложеше, пируваха с тялото й. Дориан Хавилиард обаче каза:
– Хрътката лъжеше онази нощ. За Втората ти. Усетих лъжата й... вкусих я.
Нещо стегнато в гърдите й се разпусна.
– Не искам да говоря за това.
Той пак пристъпи към нея и призрачните му ръце заскитаха точно под гърдите й. Тя стисна зъби.
– Тогава за какво искаш да говорим, Манон?
Не се сещаше дали някога я бе наричал по име. А начинът, по който го произнесе...
– Изобщо не желая да говоря – отвърна тя. – Същото важи и за теб. – Добави тя с многозначителен поглед.
Мрачната усмивка, подправена с жестокост, за пореден път изплува на лицето му. И сега, щом пристъпи към нея, ръцете му от плът и кръв замениха призрачните.
И заобхождаха бедрата й, кръста й, гърдите й в спокойни, лениви кръгове, които му позволи да рисува просто защото никой не беше дръзвал до момента. Всеки негов допир оставяше след себе си дири от огън и лед по кожата й. И всяко ласкаво, щедро докосване сякаш я обездвижваше. Дори не й хрумна да възрази, когато Дориан съблече ризата й и плъзна очи по голата й, осеяна с белези плът.
Попи лакомо с поглед гърдите й, корема й – дебелата бразда през него.
И гладът по лицето му се превърна в нещо ледено, свирепо.
– Преди време ме попита къде бих застанал спрямо границата между убийството за защита и това за удоволствие. – Пръстите му проследиха линията на белега. – Като намеря баба ти, ще прекрача границата.
По тялото й се стрелна студена тръпка, която накара гърдите й да настръхнат. Той ги погледа и погали с пръст едната, рисувайки бавен кръг върху нея. После се наведе и проследи пътя му с уста. И с език. Тя прехапа устна да възпре стона, надигнал се в гърлото й, и плъзна ръце в копринената му коса.
Без да откъсва уста от зърното й, Дориан отново намери очите й – сапфир, обрамчен с абаносови мигли – и прошепна:
– Искам да вкуся всеки сантиметър от теб.
А щом кралят вдигна глава и превзе устата й, Манон забрави всички задръжки.
И макар той да й беше казал, че копнее да я вкуси цялата, когато му се отдаде, Манон долови неговия вкус: на море, на зимно утро, нещо толкова чуждо и в същото време познато, което съумя да изтръгне дълго сдържания стон от дълбините й.
Пръстите му се плъзнаха към долната й челюст и наклониха лицето й така, че да обладае по-пълно устата й; всяко движение на езика му беше чувствено обещание, което я предизвикваше да се притиска към него. Да посреща жадно ласките му, докато разсъдъкът й не се замъгли напълно.
Никога не се беше замисляла какво би било да предаде контрола другиму. И да не го чувства като слабост, а като свобода.
Дориан насочи ръце надолу по бедрата й, сякаш се любуваше на мускулите им, после обхвана с длани задните й части, притискайки я към всеки твърд сантиметър от мъжеството си. Тихичкият звук в гърлото й секна, когато я отлепи от стената с едно плавно движение.
Манон уви крака около кръста му и той я понесе към леглото, без да откъсва уста от нейната, поглъщайки я лакомо. Положи я под себе си и се зае да разкопчава панталона си копче по копче, след което го изхлузи.
Чак тогава се отдръпна от нея, оставяйки я задъхана върху чаршафите, и плъзна поглед по чисто голото й тяло. Прокара нежно пръст нагоре по вътрешността на бедрото й. Все по-високо.
– Пожелах те в мига, в който те видях в Оуквалд – призна й с нисък, гърлен глас.
Манон се пресегна да съблече ризата му и белият плат разголи бронзова кожа върху изваяни мускули.
– Да – беше краткият й отговор. Разкопча колана му с разтреперани ръце. – Да... – Повтори тя и Дориан погали същината й с кокалчето на единия си пръст.
А онова, което намери там, го накара да изръмжи одобрително.
Дрехите му се озоваха при нейните на пода. Манон му позволи да вдигне ръцете й над главата й и магията му прикова нежно китките й към дюшека, докато той я докосваше първо с порочните си ръце. После и с порочната си уста. А щом я хвърли от ръба на пропастта и Манон захапа рамото му, за да заглуши вопъла си, Дориан Хавилиард проникна надълбоко в нея.