Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Ротан не сваляше поглед от Сония. Макар днес той да изпълняваше ролята на придружител, не това го притесняваше.
Девойката не бе изглеждала толкова бледа от деня, в който се заключи в покоите му. Тя усети погледа му, обърна се към него и се усмихна. Той се поуспокои. Както беше предположил, работата в копторите я беше върнала към живота. В очите й се върна познатият блясък, а походката й стана по-уверена.
Болницата край портата беше построена за два месеца. Той очакваше, че ще мине време, преди обитателите на копторите да преодолеят омразата си и отвращението от магьосниците, но тълпата се появи веднага след отварянето й, и продължаваше да идва всеки ден след това.
Причината беше Сония. Те я обичаха. Тя беше една от тях, беше спасила града и се беше върнала в копторите, за да им помогне.
Дориен бе до Сония от самото начало. Лечителските му познания бяха от изключително значение, а опитът му в спечелването на доверието на фермерите и горяните му помагаше да спечели и доверието на обитателите. Към тях се бяха присъединили и други лечители. Като че ли Сония не бе единствената, която вярваше, че лечителството не бива да бъде предлагано единствено в полза на богатите Домове.
Когато Сония стигна до болницата и влезе вътре, тя бе посрещната от лорд Дарлън.
— Как мина нощната смяна? – попита тя.
— Както винаги – напрегнато. – Той се усмихна уморено. – Между другото, попаднах на едно момиче с потенциал. Тя е на около петнайсет години, казва се Калия. По-късно ще се върне заедно с баща си, ако той й позволи да се присъедини към нас.
Сония кимна.
— Как са запасите ни?
— Привършват – отвърна Дарлън. – Като се прибера, ще поговоря с лейди Винара.
— Благодаря ви, лорд Дарлън – каза Сония.
Дарлън кимна и тръгна към изхода. Сония огледа приемната. Тук чакаха пациентите, а няколко стражници се грижеха за реда. Тук се намираха и няколко от докторята от копторите, които бяха наети да се погрижат за по-леките случаи. Изведнъж Сония ахна и се обърна към стоящия наблизо стражник.
— Виждаш ли онази жена, която държи дете, увито в зелено одеяло? Доведи я в стаята ми.
— Да, милейди.
Ротан потърси жената с поглед, но Сония вече се отдалечаваше. Той влезе след нея в малката стая, обзаведена с маса, легло и няколко стола. Тя седна и забарабани с пръсти по масата. Ротан придърпа един стол и седна до нея.
— Познаваш ли тази жена?
Тя го погледна.
— Да. Това е... – Прекъсна я почукване по вратата. – Влез.
Ротан веднага разпозна жената. Лелята на Сония се усмихна и седна от другата страна на масата.
— Сония. Надявах се да те видя тук.
— Джона – отвърна Сония и се усмихна нежно, но уморено, както забеляза Ротан. – Исках да мина да те видя, но бях толкова заета. Как е Ранел? Как са братовчедите ми?
Джона погледна към бебето.
— Хания има ужасна треска. Опитах всичко...
Сония нежно постави ръка върху главичката на бебето и се намръщи.
— Да. Прихванала е синя пъпка. Сега ще я подсиля малко. – Девойката помълча. – Готово. Боя се, че ще трябва да я изтърпиш. Давай й повече течности. Малко сок от мерин също ще помогне. – Сония погледна леля си. – Джона, би ли... би ли дошла да поживееш с мен?
Жената се ококори.
— Съжалявам, Сония. Просто не мога.
Сония наведе глава.
— Знам, че не се чувстваш комфортно край магьосниците, но... моля те, обмисли предложението ми. Аз... – Тя погледна Ротан. – Мисля, че е време и ти да го научиш, Ротан. – Сония отново се обърна към Джона. – Ще ми се наоколо да имам някой запознат човек. – Тя кимна към детето. – Готова съм да сменя всички лечители според твоите съвети.
Джона и Ротан погледнаха недоумяващо към Сония. Тя се намръщи и притисна длан към корема си. Очите на Джона се разшириха.
— О.
— Да – кимна Сония. – Страх ме е, Джона. Не съм го планирала. Лечителите ще се грижат за мен, но те не могат да излекуват страха ми. Мисля, че ти би могла.
Джона се намръщи.
— Нали каза, че магьосниците имат свои начини да се погрижат за това.
Ротан се развесели, когато видя как Сония силно почервенява.
— Изглежда, е по-добре, когато жените... взимат мерки. Очевидно мъжете не се обучават на това, освен ако сами не го пожелаят – каза тя. – Щом ученичките започнат да показват интерес към момчетата, лечителите ги взимат за инструкции, но тъй като аз не бях популярна, никой не ме е обучавал. Акарин – Сония замълча и преглътна – сигурно е предположил, че съм минала през това. А аз предположих, че той ще се погрижи.
Ротан най-накрая разбра за какво става дума и зяпна Сония. Усети се, че брои месеците след изпращането й в изгнание. Три и половина, може ли четири. Мантията можеше да го прикрие добре...