Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Ние ли ще вземем силата? – попита Сония.
— Ако се наложи.
Сония се поколеба.
— И после... ще се изправим срещу тях?
Той отвърна на погледа й.
— Да.
— Достатъчно ли сме силни?
— Почерпихме сила от четирима ичани, ако включим и Парика. Използвали сме малко от нашата, а взехме доста и от доброволците.
— Можете да го направите пак – напомни им Сенфел. – Мина почти ден, откакто източихте резервите им. Те ще са възстановили повечето си енергия.
— Освен това останаха само трима ичани – посочи Фарин.
Акарин се изправи.
— Да, мисля, че е време да се изправим срещу тях.
Сония леко пребледня, но кимна утвърдително.
— Така изглежда.
Групичката се умълча, после Рави се прокашля.
— Хубаво тогава – рече той. – Ще ида да доведа доброволците колкото се може по-бързо.
Акарин кимна. Когато Крадецът се обърна към вратата, Сери погледна Сония и я хвана за ръката.
— Значи моментът дойде. Страх ли те е?
Тя сви рамене.
— Малко. По-скоро изпитвам облекчение.
— Облекчение?
— Да. Най-накрая ще се изправим срещу тях, без капани, отрови и дори черна магия.
— Хубаво е, че предпочиташ честната битка, стига и те да мислят така – отвърна Сери. – Просто внимавай. Няма да се успокоя, докато не свърши всичко и не разбера, че си добре.
Тя се усмихна, стисна ръката му и двамата с Акарин излязоха от стаята.
Глава 38
Черните магьосници
През последния час куриерите бяха докладвали, че ичани те бавно напредват към Гилдията, като унищожават всички сгради по пътя си. Сония и Акарин отидоха бързо при доброволците, които посрещнаха кратката им визита със завидно търпение и кураж, след което се отправиха към Вътрешния кръг. По време на обратния път Сония изгаряше от нетърпение, но щом премина през тайната врата и се озова в кабинета на Лорлън, изведнъж й се прииска да не бяха пристигнали толкова бързо. Коленете й омекнаха, ръцете й се разтрепериха и тя не можеше да се отърве от мисълта, че са забравили нещо важно.
Акарин се спря за миг и огледа кабинета. После въздъхна и свали ризата си. Сония съблече роклята си през глава и я пусна на пода. Огледа тялото си и потрепери. Пълно магьосническо облекло...
... мантия на черен магьосник...
Сония погледна Акарин. Той изглеждаше по-висок, по-строен. По гърба й полазиха тръпки, подобни на страха, който някога й беше внушавал.
Той улови погледа й и се ухили.
— Престани да ме зяпаш похотливо.
Сония примигна невинно.
— Аз? Похотлива?
Той се усмихна широко, но бързо стана сериозен. Приближи се до нея и взе лицето й в шепите си.
— Сония – започна той, – ако аз...
Тя постави пръст на устните му и придърпа главата му към себе си, за да го целуне. Той отвърна жадно на целувката й и я притисна силно към себе си.
— Ако можех да те отпратя оттук, щях да го направя – каза той. – Но знам, че няма да се съгласиш. Просто... не прави нищо импулсивно. Видях смъртта на първата жена, която обичах. Няма да преживея смъртта на втората.
Сония изненадано пое дъх и се усмихна.
— И аз те обичам.
Той се засмя, целуна я отново, но в този момент и двамата замръзнаха, дочувайки мисловния зов:
— Акарин! Акарин! Страхотно място си имаш тук.
Пред очите им се появи портата на Гилдията, зад която се издигаше сградата на Университета.
— Тук са – промърмори Акарин. Ръцете му се плъзнаха от раменете й.
— Арената?
Той поклати глава.
— Само в краен случай. – Акарин се запъти към вратата с каменно изражение на лицето. Сония изпъна рамене, пое си дълбоко дъх и го последва.
— Значи най-накрая пристигнаха – промърмори Болкан.
Ротан погледна към града. Късното следобедно слънце хвърляше дълги сенки върху улиците. Докато гледаше, пред очите му се появиха трима мъже, които се запътиха към портата на Гилдията.
— Дориен, какво смятат да правят Акарин и Сония, щом ичаните разберат, че са тук? – попита Болкан.
— Не знам. Никога не са го обсъждали.
Болкан кимна.
— Значи е време да си тръгнем.
Въпреки това нито той, нито Ротан и Дориен не помръднаха от местата си. Те стояха и наблюдаваха как тримата ичани минават през портата и се отправят към Университета.
Изведнъж някъде от ниското се разнесе глух тропот.
— Какво беше това? – възкликна Дориен.
Тримата се наведоха през парапета и погледнаха надолу. Ротан затаи дъх, зървайки двете фигури на стълбището.