Върховният повелител

Скоро щеше да разбере дали са достатъчно силни.

Каретата се поклащаше приятно. През прозореца се виждаха безкрайни полета и случайни фермерски къщи.

Денил и Тайенд вдигнаха чашите си с вино.

— Тост за лорд Оусън, който реши, че се справяш отлично като Посланик на Гилдията в Елийн – каза Тайенд. – И затова, че ни позволи да пътуваме по суша.

— За Оусън – отвърна Денил и отпи от виното си. – Знаеш, че щях да остана, ако той ме беше помолил.

Тайенд се усмихна.

— Да, и аз щях да остана с теб, макар да се радвам, че не се наложи. Киралийците са толкова задушаващо консервативни. – Той поднесе чашата към устните си, после погледна през прозореца и лицето му стана сериозно. – Той прояви мъдрост, като те изпрати обратно. Сега мнозина ще поставят под въпрос авторитета на Гилдията. Тя показа, че не е готова за война.

Денил се засмя.

— Донякъде.

— Повечето хора са склонни да мислят като дем Марейн – продължи Тайенд. – Трябва да ги убедиш, че когато стане въпрос за магия, все още всичко зависи от Гилдията.

— Знам.

— После го има и проблема с черната магия. Трябва да убедиш хората, че Гилдията няма друг избор, освен отново да започне да я овладява. Да, през следващите няколко месеца ще ти е доста напрегнато.

— Знам.

— Може да отнеме дори години. – Тайенд се усмихна. – Но щом срокът ти като посланик изтече, нищо не пречи да останеш в Елийн като частно лице?

— Не. – Денил се усмихна. – Оусън ме назначи за Посланик за неограничено време.

Тайенд се ококори и се ухили.

— Наистина ли? Това е чудесно!

— Каза, че Елийн ми подхожда повече от Киралия. И че не трябва да позволявам на разни слухове да развалят приятелството ни.

Ученият повдигна вежди.

— Наистина ли? Смяташ ли, че знае за нас?

— Чудя се. Не останах с впечатлението, че не одобрява. Но може би търся в думите му нещо, което го няма. Той загуби добър приятел и наставник. – Денил се поколеба. – Понякога се чудя дали нещата щяха да се променят много, ако хората знаеха.

Тайенд се намръщи.

— Не позволявай на такива глупави мисли да ти се въртят в главата. Ако кажеш на Гилдията и те те отпратят надалеч, аз пак ще те последвам. И когато те намеря, ще те сритам здраво отзад, заради това, че си се проявил като пълен глупак. – Той замълча, след което се ухили. – Обичам те, но освен това страшно ми харесва, че си важен магьосник в Гилдията.

Денил се засмя.

— Чудесно. Мога да променя важната част, дори частта с Гилдията, но магьосничеството не става по желание на клиента.

Тайенд се ухили.

— О, едва ли чувствата ми към теб някога ще се променят. Мисля, че имаш специално място в сърцето ми.