Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Болкан скръсти ръце и забарабани с пръсти по ръкава си.
— Това ще ни помогне да си спечелим благодарността на хората. Не се доказахме като особено ефективни защитници. Чух, че някои дори обвиняват нас за нашествието.
— Не може да бъде! – възкликна Гарел.
— Но е така – рече тихо Оусън.
Гарел се намръщи.
— Неблагодарни обитатели.
— Всъщност някои от членовете на Домовете изразиха това мнение, след като се завърнаха в града – додаде Оусън. – Включително членове на Дома Парен, ако си спомням правилно.
Гарел примигна изненадано и се изчерви.
— Тогава да ограничим свободата й до границите на града -предложи Телано.
— Целият смисъл зад това ограничение е да не се допуска магьосникът до голям брой хора, от които да черпи сила – каза Пийкин.
— Какъв е смисълът да я ограничаваме в района с най-голямо население в страната?
Ротан се засмя.
— Освен това трябва да убедите краля да преосмисли границите на града. Сония едва ли ще ограничи помощта си единствено до Вътрешния кръг.
— Очевидно това ограничение е неприложимо – заяви Винара.
— Предлагам ескорт.
Всички се обърнаха към нея. Болкан кимна одобрително.
— А ако смята да се занимава с лечителство, тогава трябва да завърши обучението си – продължи Винара, поглеждайки към Ротан.
Той кимна.
— Сигурен съм, че тя е наясно с това. Синът ми изяви желание да я обучава. Според него това ще я отвлече от мрачните й мисли, но може би, ако ще й помага в работата, това трябва да бъде уредено по официален начин.
Винара сви устни.
— Няма да е подходящо да я върнем в Университета – рече замислено тя. – А и Лечителите трябва да имат по няколко преподаватели. Аз също ще взема участие в обучението й.
Ротан кимна, изпълнен с благодарност към лечителката. Той се заслуша в продължаващия дебат на останалите.
— Значи ще я наричаме „Черна магьосница”? – попита Пийкин.
— Да – отвърна Болкан.
— А какъв цвят ще бъде мантията й?
Настъпи кратко мълчание.
— Черен – рече тихо Оусън.
— Мантията на Върховния повелител е черна – посочи Телано.
Оусън кимна.
— Може би е време за промяна в мантията на Върховния повелител. Черното винаги ще напомня на хората за черната магия. Не мисля, че трябва да оставяме в тях впечатлението, че я одобряваме напълно. Трябва ни нещо свежо и чисто.
— Бяло – каза Винара.
Оусън кимна.
— Да.
Останалите закимаха одобрително. Болкан изсумтя.
— Бяло! – възкликна той. – Не говорите сериозно. Това е непрактично и невъзможно да се поддържа чисто.
Винара се усмихна.
— А с какво смятате да се занимавате, че да изцапате белоснежната си мантия? – попита Винара с усмивка.
— Петната от вино, разбира се, трудно се почистват – подхвърли Джерик.
Всички се разсмяха.
— Значи е решено – каза Оусън.
— Чакайте. – Болкан ги погледна и поклати глава. – Защо имам усещането, че вече сте решили всичко и аз ще изгубя всеки спор?
— Това е добър знак – каза Винара. – Означава, че сме избрали силни личности за Висши магове. – Тя огледа групата и се усмихна, когато срещна погледна на Ротан. – Все още не сте се досетили, нали, лорд Ротан?
Той я погледна, озадачен от внезапния въпрос.
— За какво да се досетя?
— Разбира се това първо трябва да бъде подложено на гласуване, но аз не очаквам някой да възрази.
— За кое?
Тя се усмихна широко.
— Поздравления, Ротан. Вие сте новият ни Декан по Алхимични умения.
От покрива на двуетажната къща се виждаха разрушенията, които оформяха идеален кръг. Гледката беше потискаща.
„Поредната в списъка ми – помисли си Сери. – Заедно с руините на градските стени, дългата редица трупове, подредени на поляната пред Университета, и изражението на Сония, когато Ротан най-после я убеди да остави тялото на Акарин”.
Той потрепери и отново погледна надолу.
Сред руините се виждаха стотици работници. Сред разрушенията бяха открити неколцина живи, затрупани в покрайнините. Невъзможно беше да се разбере колко души се бяха крили в къщите, преди те да бъдат взривени.
Повечето сигурно бяха мъртви.
И всичко това заради него. Той трябваше да обърне повече внимание на предупрежденията на Савара за това какво ще се случи, ако магьосник ичани умре. Но Сери се интересуваше повече от начините за убиването му, отколкото от това как хората ще преживеят последиците.
— Пак ли си тук?
Две ръце го прегърнаха през кръста. Познатият аромат погъделичка ноздрите му. За секунда му олекна, но сърцето отново го заболя.