Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Всички бяха забравили за присъствието на прислужника, но сега, когато той им беше напомнил за връзката си с Акарин, не спираха да го засипват с въпроси, на които сачаканецът очевидно не можеше да отговори.
Сери погледна към обидения и недоволен Гол. Младежът знаеше, че заместникът му се сърдеше заради това, че беше отишъл сам в Двореца. Жегна го вина. Гол трябваше да го пази.
Припомняйки си сблъсъка с магьосника-ичани, Сери се замисли какво ли щеше да се случи, ако Гол беше отишъл с него. Би могъл да нареди на заместника си да примами сачаканеца настрани. Но щеше ли да го направи, ако знаеше, че това ще доведе до смъртта на Гол? А Гол щеше ли да се подчини или дори да го предложи сам? Досега Сери не бе имал поводи да се съмнява в лоялността на Гол, но стигаше ли тя чак дотам?
„Интересни въпроси – помисли си Сери, – но се радвам, че не ми се наложи да открия отговорите им”.
Младежът се намръщи.
„Какво ли щеше да си помисли Гол за Савара, ако знаеше какво е направила?”. Двамата се бяха разделили пред портата на двореца и оттогава той не я беше виждал.
Гласовете в стаята изведнъж секнаха. Сери вдигна глава и видя, че Сония и Акарин идват към него. Той пристъпи напред и се ухили.
— Такан току-що ни каза за жената.
— Да – отвърна Акарин. – Тя носеше кръвен камък, така че Карико сигурно вече знае, че сме тук.
— Както и за проходите под града – добави Фалин. – Тук вече не сме в безопасност.
— Дали другите ичани ще слязат в проходите? – попита Рави.
— Сигурно – отвърна Акарин. – Ще се опитат да ни намерят и да ни убият колкото се може по-бързо.
Савли скръсти ръце.
— Няма да ви намерят. Не знаят пътищата и никой няма да им ги покаже.
— Трябва само да хванат някой водач и да прочетат мислите му — напомни му Акарин.
Крадците се спогледаха.
— Тогава трябва да изпратим помагачите извън града – каза Сери и погледна към Акарин. – Отсега нататък аз ще ви водя.
Магьосникът му кимна.
— Благодаря.
Сония се обърна към Акарин.
— Ако слязат долу, могат да се разделят в опит да ни притиснат от всички страни. Можем да се възползваме от това и да ги нападнем поотделно.
— Не – поклати глава Акарин. – Карико няма да посмее да се раздели със съюзниците си. – Той погледна към Фарин. – Какво правят ичаните?
— Разговарят – отвърна Фарин.
— Сигурно – изръмжа Сенфел.
— Вече не – намеси се нов глас. Всички се обърнаха към бързо приближаващия се куриер. – Отново започнаха да събарят сгради.
Акарин се намръщи.
— Сигурен ли си?
Мъжът кимна.
— Смяташ, че се опитват да ни накарат да излезем и да ги спрем ? – попита Сония.
— Възможно е – отвърна Акарин.
„Акарин не знае какво правят ичаните – помисли си Сери. – Но аз знам”.
Той прикри усмивката си.
— Вземат магията от сградите, за да се подсилят с нея.
Акарин го погледна изненадано.
— Как разбра?
— Подслушах Карико и други двама, докато бях в двореца.
Фарин се задави.
— Двореца? Какво си правил там?
— Просто разглеждах.
— Разглеждал бил! – повтори Фарин, поклащайки глава.
Акарин въздъхна.
— Това не е добре – промърмори той.
— Колко сила могат да получат? – попита Сония.
— Аз... не съм сигурен. В някои къщи е вложена повече магия от други.
— Ти също можеш да вземеш от тази магия – предложи Сенфел.
Акарин потрепна.
— Убеден съм, че собствениците им няма да имат нищо против домовете им да се използват за защита на града – додаде Сери.
— Доста нещо събориха – каза Рави. – Не всички сгради във Вътрешния кръг са подсилени с магия. Сигурно не са останали много.
— Но още не са били в Гилдията – напомни им Сенфел.
Лицето на Акарин се изкриви от болка.
— Университетът. Той не е единствената магически подсилена сграда, но съдържа повече енергия от всичко в града.
Сония си пое дълбоко дъх.
— Не, не е така. Арената трябва да е по-силна.
Сенфел и Акарин се спогледаха. Старият магьосник изруга силно.
— Точно така – съгласи се Акарин.
Сери погледна към тримата магьосници.
— Лоша работа, така ли?
— О, да – отвърна Сония. – Бариерата около Арената се подсилва всеки месец от няколко магьосници. Трябва да е достатъчно силна, за да издържи освободената при всички тренировки на воините енергия – която понякога е доста силна.
— Трябва да попречим на ичаните да я вземат – каза Акарин. -Ако го направят, все едно сме предали града в ръцете им.