Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Още не – прошепна едва-едва.
Очите му бяха изпълнени с болка. Тя се опита да се изтръгне от захвата му, но той не я пускаше.
Внезапно тишината бе прорязана от груб, невесел смях.
— Ето къде бил ножът ми – изграчи Карико. – Колко мило от твоя страна, че го намери.
Изведнъж Сония разбра какво се беше случило. Карико бе изпуснал ножа си в разбушуваната земя. Когато щитът им бе преминал над нея, той беше повлякъл ножа му със себе си.
Капан. Номер. Не по-различен от онова, което бе използвала тя в битката си с убийцата.
И беше проработил.
— Сония – изпъшка Акарин. Погледът му се зарея над раменете й и тя видя отразения в очите му Университет. Някъде отвисоко се разнесоха викове. Лицето на Акарин бе озарено от проблясъци на магия, но тя не можеше да се насили да погледне нагоре.
— Ще те изцеля – каза му тя, опитвайки се да измъкне ръцете си от захвата му.
— Не. – Той стисна още по-силно. – Ако го направиш, ще изгубим. Първо се бий с тях. После ме изцели. Известно време мога да издържа.
Тя изстина.
— Ами ако...
— Така или иначе ще умрем. – Гласът му прозвуча твърдо. – Ще ти дам силата си. Трябва да се биеш. Вдигни глава, Сония.
Тя погледна нагоре и усети как сърцето й замира. Карико се намираше на не повече от десет крачки. Вървеше към Университета, от чийто покрив валяха удари. Когато погледна нагоре, тя видя две познати лица до Болкан.
— Дори не си вдигнала щита си, Сония – прошепна Акарин.
Полазиха я студени тръпки. Ако Ротан и Дориен не бяха атакували, двамата с Акарин щяха...
— Вземи силата ми. Удари го, докато е разсеян. Не позволявай всичко, което направихме и преживяхме, да е било за нищо.
Тя кимна. Потокът от удари от покрива отслабна. Сония въздъхна дълбоко. Сега не беше време за тънки тактически маневри. Настъпил бе моментът за последния решителен сблъсък. Тя затвори очи и събра цялата си сила и всичкия си гняв към Карико. Почувства как Акарин влива енергията си към нейната.
Тогава тя отвори очи и вложи всичко в един удар към Карико и съюзниците му.
Водачът на сачаканците залитна и отвори уста в беззвучен крясък, докато топлинният удар изгаряше тялото му. Другият мъж отстъпи назад, но успя да направи само няколко крачки, преди магията й да разбие бариерата му и да го изпепели. Изпълни я чувство на триумф. Последният ичани пристъпи напред. Сония усети как силата й се изчерпва и потръпна от страх. В този миг усети един последен прилив на сила и го запрати срещу него. Очите на магьосника-ичани се разшириха, щитът му потрепери и падна. Миг по-късно той представляваше един овъглен труп.
Настана тишина. Сония не отместваше поглед от трите трупа, които лежаха пред Университета. Усети как я връхлита ужасна умора. Не почувства тържество, нито удовлетворение. Просто празнота. Обърна се към Акарин.
Устните му се извиха в усмивка. Очите му бяха отворени, но се взираха някъде над нея. Когато тя помръкна, ръцете му, които стискаха китката й, се отпуснаха и се свлякоха на земята.
— Не – прошепна Сония. – Акарин. – Хвана ръцете му и се опита да проникне в съзнанието му. Нищо. Нито дори малка искрица живот.
Той й беше отдал твърде много сила.
Беше й дал всичко.
Сония погали лицето му с треперещи ръце, наведе се над него и целуна безжизнената му уста.
След това се отпусна върху гърдите му и горчиво заплака.
Глава 39
Новият пост
Ротан стигна до края на коридора и погледна нагоре.
След опустошението, което цареше в града, недокоснатото великолепие на Заседателната зала сгряваше сърцето и в същото време пораждаше остро чувство на срам. Нашествието на ичаните, както вече наричаха петте дни на смърт и разрушения, представляваше битка между магьосници. Не беше редно сградите в земите на Гилдията да останат непокътнати, а целият Вътрешен кръг да лежи в руини. От друга страна, обикновените жители на Имардин почти не бяха пострадали, а Гилдията се беше смалила почти наполовина. Носеха се слухове, че Висшите магове обмислят подбирането на ученици от богатите семейства на търговци извън Домовете.
Той тръгна към Заседателната зала и мина през двукрилата врата. В седмиците след нашествието срещите на Висшите магове се бяха провеждали в една от малките стаи край залата. До избора на нов Разпоредител се смяташе за нередно да се използва кабинетът на Лорлън.
Когато стигна до стаята, Ротан почука.
Вратата се отвори. Той влезе вътре и огледа лицата на присъстващите магьосници, осъзнавайки, че е изправен пред хората, които ще представляват новата власт в Гилдията.