Върховният повелител

— Как е тя?

Ротан въздъхна и поклати глава.

— Все така. Ще отнеме време.

— Не разполагаме с време – промърмори Болкан.

— Знам. – Ротан извърна глава. – Но се притеснявам какво ще се случи, ако я притиснем.

Винара се намръщи.

— Какво имаш предвид?

— Не съм сигурен дали изобщо иска да се възстанови.

Събралите се в стаята магьосници се спогледаха разтревожено. Винара не изглеждаше изненадана.

— Тогава трябва да я разубедиш – каза Болкан. – Ние се нуждаем от нея. Щом осем прокудени магьосници могат да нанесат такива щети, какво би постигнала цяла армия? Дори сачаканският крал да не поиска да се възползва от слабостта ни, един магьосник ичани ще е достатъчен, да ни съсипе. Нуждаем се от черен магьосник. Нуждаем се от нея, а ако не желае самата тя да се сражава, нека научи някой от нас!

Ротан осъзнаваше правотата в думите на Болкан, но не беше честно спрямо Сония. Беше минала само седмица от смъртта на Върховният повелител

Акарин. Напълно естествено бе да тъгува. Напълно разбираемо. Беше преживяла толкова много. Защо известно време не я оставеха на мира?

— Ами книгите на Акарин? – попита той.

Болкан поклати глава.

— Сарин не успя да научи нищо от тях. Аз също не постигнах нищо...

— Тогава вие трябва да поговорите с нея – обърна се Винара към воина, – и да й обясните на какво може да разчита. Не можем да очакваме от нея да се жертва заради нас, когато бъдещето й е несигурно.

Болкан кимна и въздъхна тежко.

— Права сте, разбира се. – Той огледа лицата на останалите магьосници. – Добре, тогава, трябва да свикаме Съвет и да обсъдим поста и неговите ограничения.

— Вече го обсъдихме, когато Сарин бе избран – посочи Пийкин.

— Не, трябва да уточним изискванията – заяви Гарел. – На този етап единствените ограничения са, че тя трябва да остане в земите на Гилдията, да не заема никакъв пост и да не преподава. Трябва да бъде посочено, че тя не трябва да използва силите си, ако това не бъде поискано от всички нас.

Ротан потисна усмивката си. Всички нас? Очевидно Гарел беше сигурен, че ще заеме поста на Болкан.

— Определено трябва да променим правилото за преподаването – добави Джерик.

Винара погледна към Ротан.

— Вие какво предлагате, Ротан?

Той се поколеба, защото знаеше, че думите му няма да им харесат.

— Според мен тя няма да се съгласи на ограниченията, които ще я задължат да не напуска земите на Гилдията.

Болкан се намръщи.

— Защо?

— Винаги е искала да използва силите си, за да помага на бедните. Отчасти затова се съгласи да се присъедини към нас и това и това я поддържаше през цялото време, в трудните моменти. – Той стрелна с поглед Гарел. – Ако искате да живее, не й го отнемайте.

Винара леко се усмихна.

— Предполагам, че ако й предложим да се заеме с някаква благотворителна дейност в града, това ще й даде основание да остане с нас.

Ротан кимна.