Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Той вдигна ръка и останалите го последваха.
Върху Сония и Акарин заваляха удари. Тя усети как магията отскача от бариерата им. Досега не беше виждала удари с такава сила. Акарин отвърна с тройни удари, насочени изцяло към Карико.
Въздухът трепереше от цялата тази енергия. Акарин продължи да атакува Карико, без да обръща внимание на останалите ичани и сачаканецът се намръщи. Той каза нещо на другарите си. Тримата се приближиха един до друг, оставяйки само малки процепи между щитовете си.
— Удари Карико отдолу – нареди Акарин.
Сония изпрати топлинен удар по земята, а Акарин удари Карико отгоре. Другите ичани повдигнаха бариерите си, за да отразят ударите на Акарин, а земята под краката на сачаканеца завря.
Той погледна надолу, после тихо каза нещо. Съюзниците му засилиха атаката си.
— Не спирай да удряш Карико от всички страни.
Карико разбра, че е основната мишена и се съсредоточи върху поддръжката на щита си, като нареди на съюзниците си да атакуват. Сония се усмихна. Поддръжката на щита изразходваше повече сила, така че Карико щеше да се изтощи по-бързо.
Изглеждаше, че те просто ще продължат да си разменят удари, докато едната страна не се изтощи. Изведнъж земята под краката й потрепери. Тя залитна и усети как Акарин я хваща за ръката. Когато погледна надолу, Сония видя как под нозете й се оформя тъмна дупка и почувства силовия диск.
— Поддържай щита.
Тя се съсредоточи върху бариерата, поемайки всички удари на ичаните, за да може Акарин да се концентрира върху левитирането. Във въздуха се разлетя трева, пръст и удари. Акарин ги премести настрани, но движещата се земя ги последва. Ичаните приближаваха.
Акарин ги засипа с удари. В същото време откъм портата заваляха по-слаби удари. Сачаканците погледнаха натам.
Сония ахна от изненада, когато зърна стоящата там фигура. Когато мъжът тръгна напред, синята му мантия се развя.
— Лорлън! – ахна тя. Как бе възможно? Той бе мъртъв. Или пък не... ?
Карико запрати взрив от енергия към Разпоредителя.
Той премина през магьосника и удари портата. Металните парчета се разлетяха на всички страни. Лорлън изчезна. Сония примигна. Това бе илюзия. Тя чу смях и видя Акарин да се усмихва тъжно. Карико и съюзниците му не изглеждаха особено впечатлени. Те подновиха атаката си с още по-голяма свирепост.
Акарин запрати дъжд от удари към Карико, изпробвайки щита му. Карико отвърна с мощни удари.
Акарин го засипа с топлинни удари от всички страни, което напомни на Сония за сражението й с Регин. Във втората схватка момчето бе пестило сили, прикривайки се с щита си само в момента на удара. Тя можеше да опита същото.
Девойката се съсредоточи върху бариерата, като я отслаби отзад и отгоре, но не чак дотолкова, че да не може да я подсили веднага, ако се наложи.
— Внимавай, Сония.
Тя наблюдаваше напрегнато ичаните, готова да реагира в мига, когато ударите им сменяха посоката си.
— ВИЖТЕ ПОРТАТА!
Гласът дойде от покрива на Университета. Сония погледна нагоре и видя че Болкан сочи към портата. Тя рязко се обърна и усили бариерата – тъкмо навреме. Металните отломки от вратата със страшна сила се спускаха отгоре. Те се удариха в щита й и нападаха по земята.
— Когато ти дам сигнал, тичай към Арената. Почерпи сила, а аз ще задържам ичаните. Не... почакай...
Сония го погледна. Акарин се намръщи, сякаш се опитваше да разбере нещо.
— Ичаните отслабват – каза той.
Сония погледна сачаканците. Карико се усмихваше, но в усмивката му липсваше досегашната увереност. Акарин нанесе удар и лицето на сачаканеца потъмня. Двамата продължиха да настъпват напред...
Изведнъж тя усети как земята под краката й омеква и нещо се удари в съзнанието й. Тя го отблъсна, но то не спираше да се връща.
— Мисловен удар. Защити се.
— Как?
— Ето така...
Нещо прелетя покрай хълбока й и я поряза. Сония залитна и чу как Акарин изпъшква. Когато погледна надолу, тя видя дълъг разрез на бедрото си. Акарин стисна ръката й. Но вместо да я подкрепи, той я повлече към земята. Сония падна на колене, обърна се към него и сърцето й замръзна.
Смъртнобледият Акарин се беше превил на две с изкривено от болка лице. Ръката му стискаше дръжката на стърчащия от гърдите му сачакански нож.
— Акарин!
Той бавно се свлече на една страна и падна по гръб. Тя се наведе над него и стисна ножа, чудейки се какво да направи. „Трябва да го изцеля – помисли си тя. – Но откъде да започна?”
Опита се да разтвори пръстите му, които се бяха вкопчили в камата. Той я хвана за китките.