Приключенията на Казанова

Животът, който водех във Венеция, би могъл да ми изглежда щастлив, ако можех да се въздържам да залагам в басета120. На Ридоти държането на банката беше позволено само на благородници, те не биваше да бъдат маскирани и бяха длъжни да носят облеклото на патриции, с голямата перука на главата, която от началото на столетието принадлежеше към служебното облекло. Аз играех и правех грешки с това, защото не притежавах нито разума да престана, когато щастието беше против мен, нито волята да спра, когато бях на печалба. Тогава играех, наистина, само от скъперничество. Обичах прахосничеството, но ми беше жално за всеки разход, ако той не ставаше за сметка на спечелените от игра пари.

Към края на месец януари имах нужда да се снабдя с двеста цехина. Госпожа Манцони ми предостави чрез една друга дама един брилянт, който заложих срещу петстотин цехина. Оставих го в заложната къща в Тревизо, на петнадесет мили от Венеция. Тази къща заемаше пари срещу пет процента от стойността на заложената вещ. Това добро и полезно заведение липсва във Венеция заради страхотната съпротива на евреите.

Станах рано и отидох пеша до края на канала Реджио с намерението да взема гондола до Местре, където щях да наема една пощенска кола, която за по-малко от два часа би ме отвела до Тревизо. Оттам бих се завърнал още същия ден, след като заложа брилянта и бих могъл да преспя отново във Венеция.

Когато минах по кея на Сан Джобе, видях в една гондола с две весла едно много богато натруфено селско момиче. Спрях се да я разгледам. Лодкарят на кормилото помисли, че искам да използувам случая, за да стигна по-евтино до Местре и нареди на колегата си в задната част на гондолата да спре на брега. Когато видях красивото лице на селянката, не се поколебах нито за миг, качих се и му платих двойно, за да не приема никого повече. Един стар свещеник бе седнал до момичето. Той стана, за да седна аз, но го принудих учтиво да запази мястото си.