Съдбовният кораб [bg]

— Поведението ти е непристойно — каза ѝ. — Къде ми е закуската?

Дори в този критичен момент трябваше да изиграе ролята си.

— Моля за извинението ти, велики. Корабът ни бяга от други два. Ако ни настигнат, ще има битка. Ако има битка, боя се, че ще бъдем надвити. Боя се, че те са пирати от Пиратските острови, които не питаят особено добри чувства или уважение към сатрапа на Джамаилия. Затова заех дрехи за теб, за да се маскираш. Като обикновен моряк ще можеш да избегнеш вниманието им. Както и аз.

Докато говореше, започна бързо да разпределя дрехите. Избра груба риза и панталони за себе си, както и моряшко кепе, за да прикрие челото си. Дебел пуловер, твърде голям за нея, можеше да ѝ помогне да мине за момче. За сатрапа бе избрала по-чисти дрехи. Преметнала ги през ръка, тя се приближи до леглото. Той ѝ се намръщи и стисна края на одеялото си по-здраво.

— Стани, великолепни, и ще ти помогна ти първи да се облечеш — предложи тя. Искаше ѝ се да го извика като команда към непослушно дете, но знаеше, че това само ще го направи по-опърничав.

— Не. Махни тези отвратителни парцали и ми извади подобаващо облекло. Щом трябва да стана и да се облека, преди да получа някаква закуска, тогава ще се облека както подобава за особата ми. Извършваш голяма несправедливост спрямо нашите калсидски моряци, като предполагаш, че ще бъдат заловени и победени толкова лесно. Няма нужда да се крия под някаква груба дегизировка. — Той седна в леглото, но решително скръсти ръце пред гърдите си. — Донеси ми прилични дрехи и обувки. Ще изляза на палубата и ще наблюдавам как патрулът ми отблъсква тези прости пирати.

Малта въздъхна победено. Е, щом не искаше да се маскира, тогава тя щеше явно да изтъкне откупната му стойност. Възможно ли беше пиратите да не се отнасят по-внимателно с ценни пленници?

Тя се поклони ниско.

— Прав си, разбира се, милостиви. Умолявам те, извини глупостта на една проста жена. — Захвърли отритнатото моряшко облекло на стълбата към палубата. Обратно в каютата им, подбра най-великолепните роби, които успя да намери, и ги отнесе на сатрапа.

Внезапен шок я запрати към леглото, блъсвайки я в него. Малта си пое въздух и го задържа, заслушана. Звуците от палубата над тях се бяха променили. Тропот на крака, гневни викове и диви писъци. Блъснати ли бяха? Дали точно в този миг не ги вземаха на абордаж? Тя пое рязко дъх.

— Велики, мисля, че ще постъпим мъдро, ако побързаме.

— Много добре. — Той отметна одеялата си с мъченическа въздишка. Задържа ръцете си настрани от тялото. — Може да ме облечеш.