![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
Тинтаглия го разтърси. Рейн отвори очи и видя под себе си диплещото се блещукане на тъмната вода. Той извика ужасено и бясно се вкопчи в ноктите, които го държаха.
— Така е по-добре — безмилостно заяви драцената. — Мислех, че си мъртъв. Бях забравила, че човеците не са така добре свързани с телата си като драконите. Ако си позволите да се отделите твърде надалеч от тях, може да не намерите обратния път.
Рейн се бе вкопчил болнаво в ноктите ѝ. Чувстваше се замаян, измръзнал и малък, но не мислеше, че е от летежа. Подозираше, че е бил в безсъзнание. Опита се да достигне последното нещо, което можеше да си спомни. Убягна му. Взря се надолу и внезапно успя да осъзнае какво вижда.
— Тези галери долу калсидски ли са? Какво правят, накъде са се насочили? — Бяха седем и се движеха на юг в клиновидна формация.
— Как може да очакваш, че ще знам подобно нещо? Или че ще ме интересува? — Тя почти лениво погледна надолу. — Виждала съм много подобни кораби да се движат на юг през тези води. Прогоних ги от Бингтаун, както се съгласих да направя. Но са твърде много, за да може сам дракон да ги разпръсне всички. — Изглеждаше обидена, че я е принудил да го признае. Тя отклони темата. — Мислех, че цялата ти загриженост е насочена към Малта.
— Така е — едва-едва каза той. — Но тези кораби… — Позволи на думите си да заглъхнат. Навърза това, което трябваше да е виждал през цялото време. Ходът на Калсид не беше само срещу Дъждовните земи и Бингтаун. Калсид беше силно замесен с Новите Търговци срещу сатрапа. Фактът, че се бяха обърнали срещу Новите Търговци, означаваше единствено, че Калсид се отнасяше към съюзниците си както винаги. Сега се насочваше с пълна сила срещу Джамаилия. Бингтаун беше единствено спирка по пътя, място, което да отслабят и окупират, така че да нямат враг в тила, докато се отправят след по-голямата плячка. Рейн се бе втренчил надолу в корабите. Много като тях, бе казала Тинтаглия. Морските сили на Джамаилия бяха намалявали в продължение на почти десетилетие. Той не знаеше дали Джамаилия можеше да води война срещу Калсид, камо ли да спечели подобна борба. Можеше ли Бингтаун да преживее разрива в търговията, който подобна война щеше да причини? В главата му се завъртяха изводите от всичко видяно.
Тинтаглия беше раздразнена.
— Е? Намери ли спътницата си? Успя ли да разбереш къде е?
Той преглътна.
— Горе-долу. — Усети нетърпението ѝ от отговора му. — Момент — помоли я. Вдиша дълбоко няколко пъти от студения въздух с надеждата, че ще му помогне да се съвземе, докато се опитваше да открие смисъл в откъслечните спомени от съня. — Беше на кораб — каза на драцената. — Ако се съди по движението му, с дълбок корпус, а не галера. Въпреки това тя каза, че е калсидски. — Той свъси вежди. — Ти не го ли усети?
— Не внимавах чак толкова — незаинтересовано отвърна тя. — Така. Калсидски кораб. Голям. Има много такива. Къде?
— Плаващ към Джамаилия.
— О, това е полезно.
— На юг. Лети на юг, над Вътрешния проход.
— И когато прелетим над кораба, на който се намира, ти просто ще разбереш — скептично продължи драцената. — И тогава какво?
Той се взря във водата под краката му.
— Тогава някак ще ми помогнеш да я спася. И да я отведем с нас у дома.
Драцената избоботи в неудоволствие:
— Глупава и невъзможна задача. Губим време, Рейн. Трябва да се върнем сега.
— Не. Не и без Малта — непреклонно отговори той. На тихо къкрещия ѝ гняв отвърна: — Това, което искаш от мен е също толкова глупаво и невъзможно. Настояваш да се бъхтя из блатата на Дъждовните земи и по някакъв начин да открия град, погълнат Са знае преди колко години, а после някак да спася всеки опашкулен дракон, заровен дълбоко в недрата му.
— Да не би сега да казваш, че не можеш да го направиш? — Драцената беше възмутена.
Той се засмя с изсумтяване.
— Всяко невъзможно търсене по реда си. Първо ти.
— Ще удържа на думата си — намусено обеща тя.
Той съжали, че я е оскърбил. Не това беше начинът да си осигури най-доброто, на което беше способна.
— Знам, че ще удържиш на думата си — увери я. Пое си дъх. — Докосвал съм душата си до твоята, Тинтаглия. Твърде великодушна си, за да престъпиш обещанието си.
Драцената не отвърна, но той усети омекването ѝ. Рейн нямаше представа защо тя намираше такова удоволствие в хвалебствието, но беше незначителна цена, която си заслужаваше да плати. Тя продължи да го носи, големите ѝ криле махаха равномерно. Усети работата на мощно сърце вътре в гърдите ѝ. Там, където го бе притиснала до себе си, беше топъл. Почувства изблик на увереност и в двама им. Щяха да намерят Малта и да я отведат в безопасност у дома. Той стисна ноктите ѝ в ръцете си и пренебрегна болката в клатушкащите си се крака.