Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
Като тъмна река течеше по широкия път степната конница на истерлингите. Фолко успя да види многобройни знамена и тотеми на кланове, конни стрелци, копиеносци, немногобройни пехотинци – очевидно опълчение от истерлингите земеделци. Войската се движеше в плътен поток и краят на този поток се губеше някъде в мъглата на изтока. Навярно камъкът в пръстена бе родствен на Палантирите и можеше при определени условия да показва какво става по далечни краища, към които е насочена мисълта на притежателя на пръстена, Фолко се опита да задържи погледа си за по-дълго върху войската, но явно още недостатъчно добре владееше този чудесен инструмент. Мисълта му се плъзна по-нататък, настойчиво търсейки Форве и най-сетне го намери. Хобитът видя прекрасни покои с широки прозорци с арки, покрити с многоцветни витражи. В кресло от червено дърво, подпрял с юмрук главата си, дълбоко замислен седеше принцът и не откъсваше взор от разтворената пред него карта на Средната земя. Внезапно елфът трепна, като че ли усетил от рязък порив на вятъра и погледите на принца и хобита се срещнаха.
- Аз видях... видях армии по пътя покрай Пепелявите планини към Андуин – трескаво изстреля хобитът, без дори да поздрави. – Олмер е, нали?
- Олмер е – бавно кимна Форве и погледът му бе тежък. – Положението ни е съвсем зле. Блокирани сме. В Средното княжество нещо готвят, но им е необходимо време и то доста. А Господарят върви на Запад! И ще кажа още – размърда се Харад. Ние току. що получихме тези сведения от Черните джуджета ала не ме питай, как успяхме! Те отново отиват в дълбоко в земните недра и няма да се включат.
- Какво значи „размърда се Харад“? – стисна юмруци Фолко.
- Вождовете на племенните съюзи на Близък и Далечен Харад са придвижили опълченията си към Порос. Един от ударите им е насочен срещу Умбар, но това според мен е за отвличане на вниманието. Главният си удар те ще нанесат от там, откъдето никога досега не са атакували – край южната верига на Ефел Дуат, Планините на сянката. Южен Гондор от Порос до Харнен сега е гъсто населен, харадримите искат да го отрежат, да си пробият път покрай планините към бродовете на Порос и да нахлуят в Южен Итилиен. Планът им е ясен – не е необходимо да бъдеш магьосник, за да прочетеш намеренията им. Олмер също обкръжава Гондор, но според мен всички действия на харадримите целят да сковат силите на Гондор, за да осигурят пробива на главните сили на Господаря през Андуин в Рохан и по-нататък, зад Мъгливите планини.
- Вече няма да успеем да предупредим Рохан – мрачно заключи Фолко.
- Няма да успеете. Освен ако някой от Гондор незабавно прати там новина за приближаващата се беда. Но вие трябва да бързате към Дол-Гулдур! Доколкото ми е известно, най-важният Мъртвешки Пръстен стои близо до сърцето на Олмер, но още не е поставен на ръката му. Струва ми се, че все пак той ще си го сложи още преди първата битка, за да надвие със сигурност. Сражението вероятно ще бъде някъде недалеч от Payрос, по-скоро малко по на север, където е по-удобно да преминеш Андуин от изток. Да, там ще е – степи на запад... и освен Ветроклин, няма никакви прегради до самите Порти на Рохан и Исен... Но разкажи за вас? Нали сега сте в Гондор?
- В Гондор сме – кимна Фолко. – Но тук явно не ни вярват много... – Той бързо разказа на принца за преговорите в Минас-Тирит. – За мен е крайно важно да разбера, действат ли още Палантирите на Гондор? Защото ако те са наред, тогава не мога да си обясня по никакъв начин нехайството на местните управници!
- Палантирите на Гондор може и да са ослепели – притеснено рече Форве. – Ти сигурно вече си се досетил, камъкът в пръстена ти им е подобен, макар да е много по-слаб, разбира се. Но и принципът му на действие е друг и затова врагът още не го е блокирал докрай. А напълно може да е ослепил Гондорските Камъни.
- Защо мислиш така? – възкликна хобитът.
- Защото всевиждащите ни камъни, създадени някога по образ и подобие на Палантирите на Феанор, помътняха, станаха неуправляеми – мрачно поясни Форве. – Прекалено дълго Врагът владя един от тях, владя го и проникна в тайната на действието му. Пръстените на Назгулите дадоха на Олмер неосъзнатото знание как може да бъде избегнато това всевиждащо око. Боя се, че той скоро ще накара да се затворят и нашите с теб каменни зеници... Накратко, бързайте към Дол-Гулдур! Ако претърпите неуспех и там, тогава само намесата на Валарите или Великия Орлангур може да промени хода на събитията. Постарай се да убедиш краля! Покажи му този Пръстен. Постарай се да ме извикаш – може би, аз ще мога по някакъв начин да му повлияя, ако на вас не ви повярват.