![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
За да избегне погледа на Джейми, той се промъкна към ямата, наведе се и извика смутено:
— Ей! Радвам се, че не си си строшил врата!
Джейми го погледна красноречиво в смисъл, че ако ще се трошат някакви вратове… но всякакви по-нататъшни забележки бяха прекъснати в полза на скорошното изваждане на Уилям от неговата обител. Процедурата бе проведена без повече инциденти и кандидат-стрелецът беше изваден, увиснал на въжето като гъсеница на конец.
Слава богу, в дупката имаше достатъчно изпражнения, за да омекотят падането му. По всичко личеше, че деветият граф Елсмиър беше паднал по лице. Лорд Джон постоя за миг на пътеката, като бършеше ръцете си в панталоните и оглеждаше кафявия обект пред себе си. Потърка уста с опакото на дланта си, за да скрие усмивка или да потисне миризмата.
После раменете му започнаха да се тресат.
— Какви са новините от Подземния свят, Персефона? — каза той, неспособен да скрие трептенето на смеха в гласа си.
Две скосени сини очи го изгледаха убийствено от лайняната маска, която скриваше чертите на Негово Благородие. Това беше типично за Фрейзър изражение и аз усетих как потръпвам. До мен Иън също се сепна. Погледна бързо към Джейми и отново към графа, но после ме видя и лицето му застина напълно безизразно.
Джейми каза нещо на гръцки, на което лорд Джон отговори на същия език и двамата се засмяха като откачени. Опитвах се да не обръщам внимание на Иън и погледнах към Джейми. Раменете му се тресяха от потиснат смях и той реши да ме просветли:
— Епихарм — обясни. — В Делфийския оракул онези, които търсели просветление, хвърляли мъртъв питон в ямата, а после стояли там и вдишвали изпаренията от разложението му.
Лорд Джон издекламира с величествен жест:
— „Духът към небесата, тялото към земята.“
Уилям издиша силно през носа си точно когато Джейми направи същото, в опит да се овладее. Иън потрепна до мен. Господи, помислих си, това момче нищо ли не беше наследило от майка си?
— А ти имаш ли някакви духовни просветления след това мистично преживяване, Уилям? — попита лорд Джон, като направи неуспешен опит да се овладее. С Джейми се бяха зачервили от смях, който според мен се дължеше повече на нервното напрежение и на брендито, отколкото на веселие.
Негово Благородие ги гледаше кръвнишки, свали шалчето си и го хвърли с влажен плясък на пътеката. Сега и Иън се изкикоти нервно, неспособен да се спре. Моите коремни мускули буквално се гърчеха от напрежението, но виждах, че чистите от изпражнения части над яката на Уилям са с цвета на зрелите домати до нужника. Знаех много добре какво се случва с един Фрейзър, когато достигне такова ниво на раздразнение, и си помислих, че е време да разваля тоалетното парти.
— Хм — прокашлях се аз. — Ще ми позволите ли, господа? Не съм много веща в гръцката философия, но знам една малка епиграма.
Подадох на Уилям гърненце сапун от луга, който бях взела заедно с турникета.
— Пиндар — казах аз. — „Водата е най-доброто.“
Лек проблясък на благодарност се появи сред мръсотията. Негово Благородие ми се поклони, после се обърна, погледна крадешком Иън и тръгна през тревата към потока. Като че ли си беше изгубил едната обувка.
— Бедният нещастник — каза Иън, клатейки печално глава. — Ще минат дни, преди да спре да смърди.
— Без съмнение. — Устните на лорд Джон още потрепваха, но поривът да декламира гръцка поезия като че ли го беше напуснал, заменен от притеснение. — Между другото, какво стана с пищова ми? Онзи, който Уилям е използвал преди този нещастен инцидент?
— О… — Иън като че ли се притесни. Вирна брадичка към нужника. — Ами… е, опасявам се, че…
— Разбирам. — Лорд Джон потърка безупречно избръснатата си брадичка.
Джейми се втренчи в Иън.
— Ама… — започна Иън и отстъпи крачка-две.
— Извади го — каза Джейми с тон, който не търпеше възражения.
— Ама…
— Веднага — каза чичо му и хвърли мръсното въже в краката му.
Адамовата ябълка на Иън подскочи, веднъж. Той ме погледна, ококорен като заек.
— Първо си свали дрехите — казах аз услужливо. — Не искаме да се наложи да ги изгорим, нали?
26.
Зараза и мор
Излязох от къщата точно преди залез, за да проверя пациента си в хамбара. Не беше по-добре, но и не беше видимо по-зле; същото затруднено дишане и треска. Този път обаче хлътналите очи срещнаха моите, когато влязох в бараката и не се откъснаха от лицето ми, докато го преглеждах.