Зовът на барабана [bg]

— Какво? — Притесненият тон на Иън беше накарал Джейми да скочи на крака. — Какво си направил?

Момчето започна да кърши едрите си ръце, като пукаше кокалчета от смущение.

— Ами, негово благородие попита за нужника и аз му казах за змията и че по-добре да отиде в гората. Той отиде, но после поиска да види змията и… и…

— Не го е ухапала, нали? — попита тревожно Джейми. Лорд Джон, който очевидно щеше да попита същото, само го погледна.

— О, не! — Иън изглеждаше изненадан. — Отначало не можехме да я видим, защото беше много тъмно долу. Затова свалихме седалката, за да влезе повече светлина. И тогава я видяхме добре и той започва да я мушка с един клон, а тя се размята както пишеше в оная книга, но като че ли не искаше да го хапе. И… и… — Той погледна към лорд Джон и преглътна шумно.

— Аз съм виновен — каза и смело изпъна рамене, готов да поеме вината. — Казах му, че съм искал да я застрелям, но ми е било жал да хабя барута. И тогава негово благородие рече, че ще вземе пищова на баща си от дисагите и ще се оправи с нея. И…

— Иън — процеди Джейми през зъби. — Веднага спри да дърдориш и ми кажи направо какво си направил с момчето. Да не го простреля погрешка?

Иън изглеждаше крайно засегнат от тази преценка за мерника му.

— Разбира се, че не!

Джон Лорд се прокашля любезно и прекрати по-нататъшните обвинения.

— Вероятно ще бъдеш така добър да ми кажеш къде е синът ми в момента?

Иън си пое дълбоко дъх, явно готов да предаде Богу дух.

— Ами на дъното на нужника — каза той. — Имаш ли някакво въже, чичо Джейми?

С възхитителна икономия на думи и движения Джейми стигна до вратата на две крачки и изчезна, следван от лорд Джон.

— Той със змията ли е вътре? — попитах, като бързо ровех из кошницата си, за да намеря нещо, което може да се използва като турникет, за всеки случай.

— О, не, лельо — увери ме Иън. — Нали не мислиш, че щях да го оставя там, ако змията беше още вътре? Май ще е най-добре да ида да помогна — добави и изчезна.

Забързах след него и видях Джейми и лорд Джон рамо до рамо на прага на нужника и да разговарят с дълбините му. Застанах на пръсти да погледна над рамото на лорд Джон и видях отчупения край на дълъг тънък клон хикория, който се подаваше на няколко инча от ръба на овалната дупка. Стаих дъх; движенията на лорд Елсмиър бяха разровили съдържанието на нужника и смрадта можеше да изпепели назалните ми мембрани.

— Казва, че не е ранен — увери ме Джейми, като се извърна от дупката и свали намотаното въже от рамото си.

— Добре — казах аз. — Но къде е змията? — Огледах се притеснено, но не виждах нищо освен сребристи кедрови дъски и тъмните дълбини на дупката.

— Тя тръгна натам — каза Иън и посочи по пътеката, по която бяхме дошли. — Момчето не можа да стреля много точно, затова аз я халосах с пръчката и проклет да съм, ако тя не се обърна и не тръгна към мен, направо по пръта! Тъй се изплаших, че извиках и го пуснах, блъснах се в момчето и… ами така се случи — добави той вяло.