Гравитационна дъга [bg]

□ □ □ □ □ □ □ □

Малко преди разсъмване. Трийсетина метра по-надолу се носи белезникава облачна пелена, разпростряна на запад докъдето виждат очите. Слотроп и асистент-вещицата Гели Трипинг стоят на връх Брокен, средоточието на германското зло, на трийсет километра север-североизточно от „Мителверке“, и очакват изгрева на слънцето. Въпреки че 30 април680 бе дошъл и отминал, и тази палава двойка е закъсняла с близо месец, около тях все още има разпръснати следи и останки от последната Черна Събота681: празни бутилки от „военновременна бира“682, дантелено бельо, гилзи от патрони, раздрани червени атлазени знамена със свастики, игли за татуиране и пръски синьо мастило.

— Каква е била целта на всичко това? — чуди се Слотроп.

— За целувката на дявола683, разбира се.

Гели се сгушва под мишницата му, ах-ти-дърт-глупак, а Слотроп се чувства малко простоват и ограничен, заради неосведомеността си. Но от друга страна той почти нищо не знае за вещиците, въпреки че в неговото семейство бе имало една истинска Салемска Вещица, една от последните присъединили се към многобройните редици на sus. per coll.684, и назад през съвкуплението на вековете няколко от тях бяха увиснали на родословното дърво на Слотропови. Това е Ейми Спру, фамилна отстъпница, 23-годишна се заплеснала по антиномианизма685 и хукнала да обикаля като обезумяла из целия Бъркшър, изпреварвайки с 200 години Шантавата Су Дънам686, която крадяла бебета, яздела крави по здрач, извършвала жертвоприношения с кокошки на планината Снод. Както можете да си представите, зложелателството спрямо кокошките е било доста силно. Крави и бебета винаги се връщали непокътнати, неизвестно защо. Ейми Спру не била злобна вещица като съперницата на невръстната скоклива Дороти687.