Хари Потър и огненият бокал

— „По следите ни върви“… — шепнеше си Хари, без да изпуска от поглед сфинкса, — …ами… ъъъ… сигурно е следотърсач. Не… не… това не е отговорът ми! „Началото“ май… може да е първата буква, обаче на какво?… „По пети ни гони“… Дали не е „преследвач“? Значи… започва с „п“. Ще помисля по-късно пак… Може ли отново второто условие?

Сфинксът повтори следващите два стиха.

— „На самата среда края“… — изрече Хари. — Ъъъ… някаква буква… изобщо нямам представа какво е това… Бих ли могъл да чуя и останалата част?

Тя изрецитира края на стихчето.

— „Мощен, силен, здрав…“ Какъв още… — недоумяваше Хари. — Ъъъ… как… силен… як! Това е… ъъъ… як…! Отговорът е як!

Сфинксът му се усмихна.

— П… ъъъ… як — засрича Хари, неусетно започнал да крачи напред-назад. — Кое животно не бих целунал никога… ами паяк!

Сфинксът разтегли устни в още по-широка усмивка, изправи се, протегна предни лапи и се отдръпна встрани.

— Благодаря! — едва успя да каже Хари и изумен от собствената си находчивост, се втурна напред.

Сигурно беше вече съвсем близо, сигурно, не можеше да е иначе… Магическата пръчка му подсказваше, че бе на прав път и стига да не срещнеше нещо много страшно, можеше пък и да му се усмихне щастието…

Пред него се откриха две алеи.

— Насочи ме! — прошепна той отново на пръчката си.

Тя се завъртя и му посочи дясната алея. Момчето се затича по нея и видя пред себе си светлина.

Тримагическата купа блестеше на стотина метра напред. Хари се втурна към нея, но изведнъж тъмна фигура изскочи на алеята пред него.

Седрик щеше да стигне пръв. Спринтираше с всички сили към купата и Хари разбра, че никога няма да го настигне, защото Седрик бе много по-висок и имаше по-дълги крака…

Точно тогава зад живия плет вляво Хари забеляза нещо огромно, което бързо припъпляше по една от съседните пресечни алеи. То се доближаваше с такава скорост, че Седрик, втренчен в купата, щеше да връхлети право върху него, без да го види…

— Седрик! — ревна Хари. — Вляво от теб!

Седрик се огледа и отскочи да избегне сблъсъка, но в устрема си се спъна и пръчката излетя от ръката му. В този момент гигантски паяк излезе на алеята и се насочи право към Седрик.

— Вцепени се! — ревна отново Хари, но макар да улучи огромното космато черно тяло на паяка със заклинанието, все едно че го бе ударил камък. Вместо да се вкамени, чудовището само смени посоката и запълзя вече към Хари.

— Вцепени се! Импедимента! Вцепени се!

Но нямаше никаква полза — паякът или бе твърде голям, или притежаваше такава магическа сила, че се озвери още повече… В ужаса си Хари едва успя да мерне осемте святкащи черни очи и острите като копия щипци, преди паякът да го сграбчи и да го вдигне във въздуха с предните си крака. Хари яростно се опитваше да го ритне, но кракът му попадна в щипците и в следващия миг го прониза раздираща болка… Чу и Седрик да крещи „Вцепени се!“, но и неговото заклинание се оказа недостатъчно силно. Хари вдигна пръчката си тъкмо когато паякът наново отвори щипци и викна: