Хари Потър и огненият бокал

— Бързай!

Цялата повърхност на водата светеше от искри, сякаш бе украсена с диаманти.

— Готово е, господарю.

— Сега… — рече студеният глас.

Опаш отгърна вързопа и разкри онова, което беше увито в него. Хари нададе писък, който заглъхна в парцала, напъхан в устата му.

Сякаш Опаш бе повдигнал голям камък и бе открил нещо грозно, слузесто и сляпо… само че по-страшно, стократно по-страшно. Това, което Опаш бе донесъл, приличаше на сгърчено човешко дете, но Хари никога не беше виждал нещо, което по-малко да прилича на дете. Беше плешиво и люспесто, кърваво, тъмно, почти черно… Ръцете и краката му бяха хилави и немощни, а лицето… никога не бе виждал дете с такова лице… бе плоско като на змия с присветващи червени очи.

Съществото напълно безпомощно вдигна слабите си ръце, преметна ги през шията на Опаш и той го вдигна. Точно в този миг качулката се свлече назад и на светлината на огъня Хари видя отвращението по изпитото бледо лице на Опаш, докато носеше съществото към ръба на котела. За миг Хари зърна плоското зло лице, осветено от танцуващите над повърхността на отварата искри. После Опаш поднесе съществото над течността и го пусна вътре. То изчезна със свистене под повърхността и скоро Хари чу как немощното тяло се удари в дъното с тъп звук.

„Нека да се удави! — помисли си Хари, а белегът го болеше непоносимо. — Моля… нека да се удави…“

Опаш заговори. Гласът му трепереше, той бе обезумял от страх. Вдигна пръчката си, затвори очи и занарежда в нощта:

— Кост от бащата, неведомо дарена, обнови своя син!

Пръстта над гроба под краката на Хари се пропука. Втрещен от ужас, той видя как по команда на Опаш във въздуха се издигна тънко стълбче прах и меко се изсипа в котела. Диамантената повърхност на водата се нагъна, засвистя и пръсна искри във всички посоки, след което цветът й се превърна в отровносин.

Опаш започна да хлипа. Той извади дълга тънка сребърна кама от пазвите на мантията си. Гласът му избухна във вцепеняващи стенания.

— Плът… от слугата… доброволно д-дарена… съживи… своя господар!

Той протегна дясната си ръка напред… ръката с липсващия пръст. С лявата ръка здраво стисна камата и я вдигна нагоре.

Хари осъзна какво щеше да направи Опаш миг преди то да се случи. Стисна очи с всички сили, но не можеше да не чуе писъка, който раздра нощта и прониза самия него, сякаш и той бе прободен от камата. Чу как нещо тупна на земята, чу как Опаш захриптя от болка, после долови отвращаващо цопване на нещо в котела. Хари не би могъл да понесе гледката… но светлината от огненочервената вече отвара премина през затворените му клепачи…