Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— В сигурни ръце. При нейния опекун.
— Заради писмото, което ми писахте?
— Констанце ви го писа. Но аз го намерих. Тя не може да скрие нищо от мен. Моцарт, наистина ли искате да се ожените за нея?
— Знаете, че искам. Независимо от вашите постъпки.
— Опекунът й, господин Торварт, ще реши това. Той е вътре, чака ви да говори с вас.
— Затова ли направихте така, че Констанце да ме доведе тук?
— Казах ви, тя писа бележката по свое собствено желание, но господин Торварт, комуто са известни слуховете за вас и дъщеря ми, реши да осуети възможността да я компрометирате повече. Ако все пак се боите да говорите с него…
Волфганг пристъпи и влезе. Познаваше Йохан Торварт — висок, слаб, четиридесетгодишен, известен с умението си да извлича от всичко полза за себе си. Други заложби той нямаше. Стефани бе предупредил Волфганг да се държи добре с Торварт, имал влияние; ван Свитен му каза, че това е един Афлиджо, комуто не бива да се вярва; Вецлар го уведоми, че произходът на Торварт е по-скромен и от Моцартовия. Син на прислужник в кръчма, Торварт започнал като лакей и фризьор, но след като се оженил за дъщерята на богат доктор, напреднал бързо. Благодарение на хитрите си ходове сега бил импресарио и ковчежник на Националния театър. Говореше се, че където може да се изкара някой крайцер, там е и Торварт.
Когато застанаха лице в лице, Торварт заяви:
— Можете да погубите бедното момиче. Нямате постоянен доход. Ще я съблазните и после ще я изоставите.
Волфганг не отговори, а се обърна към Констанце, която плачеше; той я попита:
— Ти ли писа бележката, която получих снощи?
Тя кимна и прошепна:
— Не съм спала няколко нощи. Откак ми предложи да се омъжа за тебе. Майка ми каза, че това е просто начин да ме съблазниш.
— И ти ли мислиш така, Констанце?
— Те не ми дават възможност да мисля! Постоянно ме разпитват. Искат да знаят какво си направил, какво си казал. И дали си ме обезчестил.
— Ти какво им рече?
— Казах им истината, Волфганг. Ти си благороден. Тогава те казаха, че ще ме отпратят от къщи, продължиш ли да ме посещаваш: освен ако…
Торварт се намеси:
— Не можем да ви позволим да поддържате връзки с Констанце, докато не дадете писмено съгласие, че ще се ожените за нея в тригодишен срок.
— А зестра? — попита Волфганг.
Торварт възкликна:
— Но тя е потърпевшата! Опетнили сте репутацията й. Сега кой ще се ожени за нея?
— Аз ще се оженя — изрече с достойнство Волфганг.
— Но първо искате зестра.
— Така е прието.
— Вие сте този, който трябва да даде пари. Направихте невъзможен брака й с другиго. Прав ли съм, госпожо Вебер?
— О, сигурна съм, че господин Моцарт е почтен човек.
— Ще видим дали е такъв — рече строго Торварт. — Стига е петнил репутацията на едно невинно момиче. Не мога да му позволявам и за в бъдеще да продължава отношенията си с тази клета девойка, ако не подпише писмено съгласие да се ожени до три години за нея. И в случай че не сдържи обещанието си, задължава се да й плаща по триста гулдена годишно.
Констанце изгуби последните остатъци от самообладанието си. Тя зарида така горко, че покърти до дън душа Волфганг и той си помисли: „Каква нелепост! Нищо по-лесно от това да подпиша. Нямам намерение да я изоставя; самата мисъл за такава постъпка е ужасна. Нима са толкова глупави да вярват, че един къс хартия може да има някакво значение за мен.“
И той написа под диктовката на Торварт и прочете на глас:
— „Обещавам да се оженя за Констанце Вебер в срок от три години и ако поради някаква причина не сторя това, задължавам се да й плащам триста гулдена годишно.“
Опекунът каза:
— Трябва да се закълнете над Библията.
— Biblia pauperum, библия на бедняците — рече саркастично Волфганг.
— Не бива да се подигравате — каза рязко Торварт. — Хората презират бедността. Но аз зная, че вие можете да осигурите материално това момиче. Петдесетте дуката, които ще получите от императора, минават през моите ръце.
Волфганг каза решително:
— Подписът ми е предостатъчен.
Торварт кипна, но майката го успокои:
— Господин Моцарт е наш добър приятел. Сигурна съм, че можем да му вярваме. Поне в този случай.
Торварт рече:
— Не съм убеден, но щом вие настоявате…
Волфганг подписа документа ясно и четливо, както пишеше своите композиции.
Но веднага щом опекунът си отиде, Констанце поиска да види документа. Майка й неохотно го подаде и Констанце каза на Волфганг:
— Не се нуждая от писмени обещания. Думите ти са достатъчно доказателство за мен. — И преди майка й да я възпре, тя скъса споразумението.
Ако до този момент у Волфганг бяха останали още някакви огорчения, те веднага се изпариха. Констанце беше ангел. Сега той я обичаше повече от всякога.