Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Досаждаха му най-много обидните, насмешливи забележки на госпожа Вебер. Една вечер през средата на юни, когато той и Констанце седяха в гостната и разговаряха за това къде ще живеят, след като се оженят, госпожа Вебер изтърси:
— Моцарт, защо не отидете при баща ви? Той е единственият, когото слушате.
— Майко, не бива да говориш така! — възкликна Констанце.
— А бива ли сватбата ти постоянно да се отлага и винаги под претекста, че той трябва да получи съгласието на баща си! Ако трябва да чака за това, никога няма да се ожени.
Волфганг изрече твърдо:
— Вярно е, че искам да получа съгласието му. Но аз ще се оженя за Констанце независимо дали ще получа това съгласие, или не. През юли, както обещах.
— Не вярвам нито на една ваша дума. Трябваше да се оплача от вас в полицията.
Констанце стана.
— Майко, ако кажеш още нещо…
— Какво ще направиш?
— Ще си изляза.
— Браво! И къде ще отидеш? При господин Моцарт? Неомъжена? Така ще унищожиш и последните останки от репутацията си.
— Ще намеря къде да отида.
— Нямаш никаква представа как се улавя мъж… А си въобразяваш, че ще се справиш съвсем сама с всичко!
— Чуваш ли се какво говориш? Да не си пияна?
— Какво от това. Казвам истината. Сега той дори нямаше да седи тук, ако не бях аз.
— Как можеш да говориш така! — Констанце беше крайно възбудена, чак трепереше.
— Щях да ти кажа много повече, но ти постоянно ме пресичаш.
— Госпожо Вебер — намеси се Волфганг, — не е честно от ваша страна.
— Не ме интересува мнението ви. Докато дъщеря ми се намира под моя покрив, ще й говоря, каквото си искам. Помнете, тя е още непълнолетна.
На другия ден Волфганг уреди Констанце да се премести за няколко седмици у баронеса фон Валдщетен под предлог, че баронесата е болна и се нуждае от грижите й. Девойката излезе, когато майка й не беше вкъщи, и остави бележка, в която обясняваше обстоятелствата. И тъй като баронесата беше знатна дама, госпожа Вебер не посмя да се опълчи против нея въпреки мърморенето си, че Моцарт отвлича дъщеря й и че ако Констанце не се върне скоро, тя наистина щяла да се обърне към полицията.
Волфганг остана доволен от идеята. Баронесата минаваше за една от най-просветените жени във Виена. Разделила се със съпруга си — богат австрийски сановник, — тя се гордееше, че може да поддържа без негова помощ такъв прочут в цялата столица салон. На музикалните си вечери тя често ставаше център на внимание. Прекрасна пианистка, баронесата страстно обичаше музиката. При това натурата й беше неизлечимо романтична — самата тя лишена от любов, като че се стремеше да я създава за всички други.
Констанце хареса огромната къща на Леополдщат — предградието между дунавския канал и самата река, което беше доста далеч от Петерплац, за да се реши майка й да дойде дотук пеша, а госпожа Вебер никога не взимаше карета, освен ако някой друг я плати. Но Констанце се питаше дали баронесата, която ценеше най-много от всичко развлеченията, не изпитва някакви чувства към Волфганг. Нейна милост беше пълничка, тридесет и осем годишна жена, още привлекателна, а госпожа Вебер веднъж каза на дъщеря си: „Един буржоа като Моцарт винаги ще се ласкае от вниманието на някоя баронеса към него. Не бих била спокойна, ако той я посещава дори за миг.“
И все пак баронесата заяви:
— Домът ми е на ваше разположение, Констанце. Много ще се радвам, в случай че успеем да надхитрим майка ви.
Волфганг беше излязъл — бързаше за репетиция на „Отвличане от сарая“ — и Констанце отвърна:
— Но хората няма ли да одумват присъствието ми тук? — Дори репутацията на баронеса фон Валдщетен не можеше да я предпази от интриги.
— При всички случаи ще се говори. Отнемем ли на хората възможността да клюкарствуват, значи да ги лишим от голямо удоволствие. Ще им стане скучно до смърт. — Тя много обичаше да играе ролята на сватовница, на доверено лице; това й вдъхваше увереност, че и тя участвува в „Отвличане от сарая“. — Сега да се заемем с организирането на вашата сватба.
— Волфганг настоява да изчакаме, докато получи съгласието на баща си. Аз обаче се съмнявам дали баща му ще отстъпи.
— Това за Волфганг е много важно и вие трябва да го разберете.
— Разбирам го. Пратих на сестра му подаръци, писах й много мило писмо, но получих само любезни отговори, нищо друго. Понякога си мисля, че майка ми има право, като твърди, че Волфганг използува това за претекст да отлага непрекъснато сватбата.
— Майка ви не е права. Тя е невъздържана, сприхава, не бива да се обръща внимание на думите й.
— Дори собствената й дъщеря ли да не й вярва?