Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Очаквам да печеля достатъчно от таланта си; така ще мога да издържам жената, която обичам. — После, забелязал циничната усмивка на Йосиф, добави: — Ваше величество, не бих знаял какво да правя с богата жена: тя ще очаква да й отделям всичкото си внимание и ще стане причина да пренебрегна композициите си.
— Не бива да допускате това. — И Йосиф отново стана сериозен: — Съжаляваме, че трябваше да се отложи представянето на вашата опера. Адамбергер и Фишер много похвалиха пред нас партитурата и ни замолиха операта да бъде поставена.
— Какво е вашето мнение, ваше величество?
— Любопитни сме естествено. Ще се опитаме да й намерим място.
— А място за мен, ваше величество? Да речем, във вашата капела?
Йосиф отвърна сухо:
— Трябва да бъдете търпелив. Още сте много млад.
— Ваше величество, скоро навършвам двадесет и шест години.
— А Глук бе назначен от майка ни за капелмайстор на придворната опера едва след като навърши четиридесет години. Фон Щрак ще ви възнагради за тазвечерния концерт. — И императорът веднага се отдалечи.
Миг по-късно Клементи вече поздравяваше Волфганг с думите:
— Никога не съм чувал такъв благороден, мелодичен стил на изпълнение. — Италианският виртуоз си мислеше, че трябва да усвои нещо от стила на Моцарт.
Волфганг се поклони и отвърна:
— Благодаря. И за мен вашето изпълнение е интересно. Вие сте отличен чембалист, имате забележителна мощност на удара и чудесна дясна ръка. — Но в душата си каза: „И нито грам вкус и чувство; голям техник, обаче в повечето случаи прилага тази техника чисто механично. Най-добрите му постижения бяха терцовите пасажи, а аз ги владеех още на пет години.“
Две неща направиха силно впечатление на Волфганг. Когато той вече се готвеше да си тръгне, фон Щрак му съобщи, че ще получи петдесет дуката за изпълнението си и поздравление от императора. Тази сума се равняваше на половината от заплатата му за миналата година при Колоредо. Сега, разбира се, можеше да си позволи да се ожени.
А барон Вецлар му каза:
— Благодарен съм, задето ван Свитен ме запозна с вас. Господин Моцарт, вие сте едно от най-големите чудеса, които ни е дарила природата.
Ако това е вярно, никой не ще се противопостави на брака му с Констанце, дори татко.
64
Да му даде позволението си? Своята благословия? Как може Волфганг да очаква такава донкихотовска постъпка от негова страна? Леополд бе получил писмото, в което синът му го уведомяваше за намерението си да се ожени за Констанце, и още не можеше да го възприеме. Седеше на бюрото си и препрочиташе думите на Волфганг с надеждата да отговори така, че да не отчуждава сина си още повече, но дори сега не успя да се спре на някакво решение. Синът бе подчертал:
„Щях да ти разкрия обичта си към тази девойка още преди, но се боях, че ще ме упрекнеш. Ала тъй като много държа на твоето мнение, предпочитам да чуеш от собствените ми уста това, което стана жизнено важно за мен. Мили татко, моля те, слушай внимателно. Да, може би си се досетил досега — влюбен съм и искам да се оженя. И с надежда, че ще ме разбереш, излагам моите съображения.
… Колко още да чакам? Скоро навършвам двадесет и шест и, както знаеш, не приличам на своите връстници. Почти през целия си живот съм бил сред възрастни; понякога, като преценявам миналото, имам чувството, че съм живял досега няколко живота. Затова не мога повече да насилвам природата си, да я пренебрегвам и занапред.
Несъмнено това звучи убедително и все пак, за да се влюби и ожени, човек трябва да има по-сериозни причини. Обаче моят темперамент и начинът, по който си ме възпитал, направиха своето — имам нужда от съпруга. Ти и мама сте ме учили от дете да предпочитам тихото домашно огнище пред разгулния живот. Само това може да ме обогати, а не съдбата на донжуан, който сменя една жена с друга. Никога не ми се е налагало да се грижа сам за своето имущество, дрехи, бельо, ето защо за мен няма нищо по-необходимо от една съпруга. Обстоятелствата често ме принуждават да правя излишни разноски, понеже нямам време да се заема с тези неща. Но съм сигурен, че ако имам жена, ще успея да разпределям времето си много по-разумно и грижливо, отколкото сега. Защото тогава ще водя редовен живот. Според мен нежененият мъж не живее пълноценно. Много мислих дали да направя тази крачка и вече съм решил.
Но коя е жената, която обичам? Която искам да направя своя съпруга? Да, тя е от семейство Вебер. Моля те, скъпи татко, не се учудвай, не ме укорявай, не казвай, че си ме предупреждавал. Обичам Констанце, средната от дъщерите.