Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Все пак, когато пристъпиха към последните номера от програмата, Клементи — въпреки възхищението си от Моцарт — се амбицира на всяка цена да надмине противника си. Те сега импровизираха и Клементи се прояви напълно като виртуоз. Колкото повече Моцарт показваше вдъхновение, изящество, лекота и изключително чувство за мярка, толкова повече Клементи свиреше с великолепие, с блестяща техника, в бравурен стил, с внушителна бързина и грижливо изработена орнаменталност, ефектно поднесена.
Аплодисментите бяха много силни и Волфганг видя как императорът се намръщи, защото маниерът на това изпълнение бе така различен от неговия; дори великият княз Павел слушаше с по-бодро настроение, а великата княгиня изглеждаше тържествуваща.
Но Моцарт не можеше да измени на своя стил. Не направи усилие да се състезава с Клементи по бързина, виртуозен блясък и внушителност, а продължи да свири с най-точните нюанси и темпо, с безупречна изисканост. В пианисимите музиката му звучеше с изключителна мекота, а във форте артикулацията му се отличаваше с най-голяма грижливост. Изпълнението му беше дълбоко емоционално. Докато импровизираше, си представяше как Констанце го слуша със затаен дъх и татко, и мама, и Нанерл; мелодиите се раждаха лъчезарни под вълшебните му ръце. Музиката сякаш кръжеше високо-високо и той изпитваше физическа наслада и огромен душевен подем, — както по време на молитва.
Свиреше толкова изразително, с такъв съвършен вкус, и все пак, както забеляза Йосиф, тушето му беше съвсем леко — в сравнение с него Клементи удряше като ковач. Сякаш беше роден от този инструмент и всичко бликаше от въображението и ръката му. Йосиф си спомни как баща му бе нарекъл детето Моцарт „kleinen Hexenmeister“ (малък магьосник); той го прошепна на ухото на великата княгиня, която слушаше притихнала изпълнението на Волфганг, и тя кимна, но му направи знак да не я смущава.
Странно, мислеше си великата княгиня, музиката и изпълнението на Моцарт изглеждат прости, а въпреки това будят бурни чувства, затаени в самите глъбини на душата; те завладяваха сърцето, разкриваха у нея неподозирани вълнения. Ухажването на Йосиф й доставяше удоволствие, защото не можеше да понася мъжа си, но на нея й трябваше любов, не фриволност; изведнъж тя се отдръпна от Йосиф и се наведе напред, за да слуша по-добре.
Великият княз Павел също слушаше внимателно, защото по-мрачните моменти хармонираха с вътрешния му смут и жадуваше неговата страст да намери изблик, както страстта на Моцарт.
Волфганг долавяше мъртвата тишина в залата и когато свърши, от всички се изтръгна силна въздишка, сякаш бяха сдържали дотогава диханието си.
Разбра, че се е харесал на публиката, защото императорът възкликна: „Моцарт спечели!“ и великата княгиня се съгласи, а великият княз Павел рече изведнъж, като че за него говорът беше усилие, но не можеше да се възпре: „Моят добър приятел княз Дмитрий се изказва с възхищение за вашето майсторство, но мислех, че преувеличава. Господин Моцарт, родината ми ще смята за голяма чест да приеме такъв гост.“
Ревността заговори у Йосиф:
— Ще съжаляваме много, ако се лишим от вас, господин Моцарт, в случай че предпочетете Русия или някоя друга страна.
— Ваше величество, моята родина има правото да решава първа.
Почака императорът да обяви, че няма да позволи той да замине, но Йосиф II само се усмихна и каза:
— Възхитени сме; изпълнението беше толкова приятно!
— Надявах се да останете доволен, ваше величество.
— Наистина сме доволни! Убедихте нашите гости, че тук, във Виена, се намират най-добрите клавирни изпълнители на света.
— Виена е отечеството на клавира. Винаги съм на вашите услуги, ваше величество.
Всички се отдръпнаха, за да дадат възможност на Волфганг да остане за миг насаме с императора. Йосиф рече:
— Чуваме, че се готвите да се жените. — И като забеляза изумлението на композитора, изсмя се и добави: — Господин Моцарт, тази новина е известна на цяла Виена. Нима не знаете?
— О, да — потвърди Волфганг, като се питаше кой ли е издал тайната му.
— Не желаете да го знае вашият монарх?
— Съвсем не, ваше величество. Поласкан съм от вашия интерес.
— Знаете, че имаме присърце благополучието на всичките ни поданици.
— Много сте великодушен, ваше величество.
— Ето защо се изненадахме, когато научихме, че ще се жените.
— Нима не одобрявате, ваше величество?
— Полезно е за един музикант да се ожени за богата жена. Както направи Глук. И Салиери. Това им дава възможност да бъдат по-продуктивни.
„За да не се налага да ми помагате в издръжката“ — помисли си саркастично Волфганг, но каза: