Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Вие имате представа за възможностите ми, господин фон Щрак.
— Затова ви поканихме. Но Клементи е голям виртуоз. И руските ни гости ще се радват, ако изпаднем в неудобно положение.
— Господин фон Щрак, чест е за мен да бъда полезен на императора със своя талант. — Но камерхерът не се хвана на уловката и с нищо не издаде причината, поради която Йосиф II бе предпочел Моцарт.
Волфганг влезе в музикалната зала и изведнъж почувствува, че пред него има не публика, а съдии. Ще свири така леко и естествено, както диша, но всичко ще зависи не от вкуса, а от настроението на тези хора. Духът му се повиши, когато забеляза принц Кобенцл, граф Палфи, барон ван Свитен и барон Вецлар. Хареса музикалната зала. Беше достатъчно голяма и акустиката й навярно не бе лоша. Тапицираните столове изглеждаха удобни — слушателите няма да се уморят твърде скоро. А голямата кахлена печка ще топли както публиката, така и пианиста.
Императорът влезе най-неочаквано, придружен от великия княз и съпругата му, през високите бели врати, изкусно скрити в ламперията.
Мургавият, набит велик княз Павел беше намусен, сякаш насила го бяха докарали тук, и Волфганг си спомни сплетните за това, че бил станал мрачен, същински Хамлет, понеже след смъртта на баща си, Петър III, майка му Екатерина отказала да раздели с него престола, както Мария Терезия бе направила с Йосиф II, а се провъзгласила за единствена владетелка на Русия.
Но привлекателната велика княгиня изглеждаше оживена. Тя стоеше до Йосиф II, който беше много внимателен. Когато представиха Волфганг на руските гости, императорът каза:
— Моцарт е голям талант, гений.
Великата княгиня възкликна:
— Говори се, че Клементи е по-добър!
— Ще чуем и двамата — рече весело императорът, — тогава ще решим.
Муцио Клементи, застанал отзад в очакване да го представят, забеляза някакъв елегантно облечен дребен човек да се покланя изискано на императора и реши, че е някой придворен, затова се изненада миг по-късно, когато откри в негово лице Моцарт.
Волфганг се стъписа от привлекателната външност на Клементи и си помисли, че това бездруго дава на съперника му предимство; нещо повече — италианецът, само няколко години по-възрастен от своя съперник, все пак бе достатъчно млад, за да неутрализира впечатлението от младостта на Моцарт.
Въпреки всичко двамата музиканти, след като бяха запознати, започнаха да си разменят такива любезности и комплименти, че императорът, отегчен от галантността им, заяви:
— Време е да започваме. Нейно височество великата княгиня се обзалага за Клементи, ние пък поддържаме Моцарт.
Великата княгиня каза:
— Желаете ли да удвоим облога, Йосиф?
— С най-голямо удоволствие.
Те удвоиха, после утроиха облога, макар че характерът и размерът му се пазеха в тайна и Волфганг забеляза как императорът стана напрегнат, сякаш победата на Моцарт беше въпрос на чест за него.
Като клавирен изпълнител Волфганг не отстъпваше никому на света, но съжаляваше, че се набляга толкова много на това състезание. Откри с облекчение, че „Щайн“-ът на графиня Тун е пристигнал благополучно, докато Клементи трябваше да свири на дворцовото пиано.
Императорът заповяда на Клементи да започне, тъй като той беше техен гост.
Три клавиша заядоха, но Клементи любезно отбеляза: — Няма значение. — И продължи да свири. Показа голямо техническо умение и сигурност. За да прикрие недостатъците на инструмента, изсвири сонатата си в престо и престисимо — много по-бързо темпо от нормалното. Това не убягна на Волфганг.
Недочакал да стихнат аплодисментите, императорът извика на Волфганг: „Почвайте!“, сякаш го призоваваше на бой.
Веднага щом докосна клавишите на „Щайн“-а, за него престана да съществува всичко на света освен музиката и инструмента. Засвири една от своите сонати и Клементи си даде сметка, че никога досега не е чувал такова изпълнение. Известни му бяха много похвали за Моцарт като изпълнител и композитор, но това беше различно от всичко, което бе слушал или очаквал. Моцарт свиреше без маниерничене, излишни жестове или ръкомахане и все пак мануалната му лекота и изящество бяха удивителни. Той свиреше точно и ясно и това придаваше на музиката вълшебна чистота. Всеки тон бе грижливо отмерен и изискан. Изпълнението се отличаваше с пределна прецизност и естественост. „Ето един изключителен пианист — мислеше си Клементи, — той еднакво добре владее музиката, инструмента и себе си, те представляват едно неделимо цяло. Такова изпълнение се помни за цял живот.“