Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

Колкото до сестрите й, съгласен съм с теб — не съм виждал в друго семейство толкова различни характери. Майката е шумна, ленива, егоистка, човек, в когото не бива да имаш доверие. Алоизия винаги преследва лична изгода и ако целите й диктуват това, се държи с всеки като истинска кокетка. Софи, най-малката, е твърде наивна, за да познава света около себе си; тя е просто едно глупаво, лекомислено дете. Ако не я запази бог, скоро някой ще я съблазни. Най-голямата дъщеря, Йозефа, има хубав глас и ако попадне на добър педагог, ще пее като ангел; тя обаче е по-ленива и от майка си; при това е самомнителна и честолюбива.

Констанце за разлика от тях е най-милото, най-умното, най-доброто момиче, единственият бисер сред тези дъщери. Единствена от всички върши къщната работа и пак се оплакват, че нищо не правела както трябва. О, в каква мъченица са я превърнали нейните близки!

Но искам да ти я опиша съвсем безпристрастно. Не е грозна, обаче положително не е и хубава. Всичкото й очарование се крие в тъмните очи и привлекателната фигура. Не е остроумна, няма и светски маниери, ала притежава достатъчно здрав разум, за да се справи със задълженията на съпруга и майка. При това е много пестелива. Винаги е съвсем скромно облечена, защото майката отделя средства само за другите си дъщери. Като всяко младо момиче Констанце също би искала да се облича чисто и спретнато, но не жадува за модно облекло. Сръчно борави с иглата и почти всичко си шие сама; всеки ден сама си прави прическата, и го много сполучливо: готви добре и умее да домакинствува; тя е единствената която полага усилия да поддържа дома си в ред, защото е с много добро сърце.