Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Какво означава това? Защо си го направил?
Натан въздъхна:
— Не съм го направил аз, Зед. — Той посочи. — А тя.
През вратата тъкмо влизаше прегърбена стара жена с посивяла, вързана на хлабава опашка на тила коса. Държеше за ръката малко момиченце.
— О! — възкликна тя и пръстите й докоснаха тъмнокафявата й рокля, закопчана чак догоре. — Виждам, че Натан се е справил добре. Радвам се. Тревожехме се.
— Нима — провлачи разсеяно Зед.
Старицата се усмихна.
— Да. — Погледна момиченцето и го погали по русолявата главица. — Това е Холи. Тя те довлече тук вътре. Спаси ти живота.
— Май си спомням смътно, че я мернах. Благодаря, Холи, че ми помогна. Задължен съм ти.
— Толкова се радвам, че си добре — каза момиченцето. — Страхувах се, че онзи змей може да те е убил.
— Змей ли? Видя ли го? Добре ли е?
Тя поклати глава.
— Падна от стената заедно с ония чудовища.
— По дяволите! — изруга Зед през зъби. — Той ми беше приятел.
Жената повдигна вежда.
— Змей? Е, съжалявам за него.
Зед извърна яростния си поглед към жената.
— Какво прави тая яка на врата ми?
Тя разпери ръце.
— Съжалявам, но така трябва.
— Ще я махнеш.
Усмивката остана на лицето й.
— Разбирам тревогите ти, но засега трябва да остане на мястото си. — Тя скръсти ръце. — Опасявам се, че никой не ни запозна. Как се казваш?
Гласът на Зед прозвуча нисък и застрашителен:
— Пръв магьосник Зедикус З’ул Зорандер.
— Аналина Алдурен, Прелат на Сестрите на светлината. — Усмихна се топло. — Можеш да ме наричаш Ан. Всички приятели ме наричат така, Зед.
Без да сваля очи от нея, Зед скочи от масата.
— Ти не си ми приятел.
Тя отстъпи назад.
— Ще ме наричаш магьосник Зорандер.
— Спокойно, приятел — предупреди го Натан.
Зед го погледна толкова яростно, че Натан си затвори моментално устата и изпъна гръб.
Тя сви рамене:
— Както желаеш, магьоснико Зорандер.
Зед потупа яката на врата си.
— Веднага махни това!
Усмивката не помръдна от устните й.
— Ще трябва да остане.
Зед тръгна към нея. Натан се втурна напред, очевидно решен да го спре. Без да сваля очи от Прелата, Зед посочи с тънкия си пръст Натан. Едрият мъж се плъзна назад с безпомощно разперени ръце, сякаш изведнъж бе стъпил върху лед. След миг се блъсна в отсрещната стена.
Зед вдигна другата си ръка и таванът грейна в синкава светлина. Щом свали ръка, тънката като бръснач светла плоскост, подобно повърхността на спокойно езеро, се спусна надолу към тях. Ан се ококори. Плоскостта плавно опря в пода, превръщайки се във врящ слой огън. Разхвърчаха се ярки искри.
Избухна светкавица. По стените плъзнаха пращящи лъчове бял огън, стаята се изпълни с остра миризма. Зед завъртя пръст и светкавицата скочи от стената към яката му. Блъсна се в метала. Стаята потрепери заедно с танцуващия гръм. Във въздуха се вдигна облак прах, разхвърчаха се каменни отломки.
Масата се повдигна и избухна в облак прах, просмукан с ивици бясна светлина. Стаята се тресеше и стенеше, огромни каменни блокове се стрелнаха напред и избягаха от местата си по стената.
Всред бяса на магията Зед осъзна, че не се получава. Яката поглъщаше мощния взрив, без да се отвори. Той стрелна ръка напред, разцепи блесналия въздух. Изведнъж стаята потъна в тишина. От стената се подаваха огромни каменни блокове. Подът бе напълно обгорен и черен, въпреки това никой от присъстващите не бе засегнат.
Огледал внимателно Прелата, момиченцето и Натан благодарение на светлинната връзка, той вече знаеше точното количество магия у всеки, силата и слабостите им. Не беше възможно тя да е направила яката — подобно нещо е дело на магьосници, — но можеше да я използва.
— Свърши ли? — попита Ан. Усмивката й най-после беше изчезнала.
— Още не съм започнал.
Зед вдигна ръце. Можеше да събере достатъчно сила, за да повдигне планина, ако се наложи. Нищо не стана.
— Стига вече — каза тя, полуусмихната. — Виждам откъде Ричард е наследил част от яростта си.
Зед я посочи с пръст.
— Ти! Ти си тази, която сложи яка около врата му.
— Можех да го взема, когато беше момче, вместо да го оставя да порасне под твоята любов и напътствия.
Зед можеше да преброи на пръстите на едната си ръка случаите в живота си, когато е губил контрол над себе си, и по-лошо, разсъдъка си. Бързо доближаваше необходимостта да започне да брои и на пръстите на другата си ръка.
— Не се опитвай да ме забаламосваш с егоистичните си причини. Няма основателна причина да заробиш някого.
Ан въздъхна.