Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Прелатът, също като магьосника, понякога използва хората, когато се налага. Сигурна съм, че го разбираш. Съжалявам, задето се наложи да използвам Ричард, да използвам теб, но нямах избор. — По лицето й пробяга мила усмивка. — Ричард беше истинско шило в яка.
— Ако си мислиш, че Ричард ти е създавал проблеми, значи още нищо не си видяла. Почакай да видиш какво ще ти докара до главата дядо му. — Зед скръцна със зъби. — Ти сложи яка на врата му. Отвличаш момчета от Средната земя. Прекрачи споразумението, което бе в сила хиляди години. Знаеш последствията от подобни действия. Сестрите на светлината ще си платят.
Зед стоеше на ръба на пропастта, на крачка да наруши Третото правило на магьосника, и въпреки това не можеше да се овладее. Това всъщност бе единственият начин да се наруши Третото правило.
— Знам последствията от това Императорският орден да завземе света. Знам, че в момента не разбираш, магьоснико Зорандер, но се надявам скоро да се убедиш, че се бием от една и съща страна на барикадата.
— Разбирам много повече, отколкото си мислиш. По този начин помагаш на Ордена. Никога не ми се е налагало да превръщам приятелите си в затворници, не това е начинът да се бориш за справедливост.
— Нима. А как би определил Меча на истината?
Кипнал, той отказа да спори с жената.
— Ще махнеш тази яка. Ричард има нужда от помощта ми.
— Ричард ще трябва сам да се грижи за себе си. Той е умно момче. Отчасти заслугата е и твоя. Точно затова го оставих да порасне с теб.
— Момчето има нужда от помощта ми. Трябва да разбере как да използва силата си. Ако не се добера до него, може да дойде в Кулата. Не познава опасностите тук. Няма представа как да използва дарбата си. Може да загине. Не мога да позволя това да се случи. Имаме нужда от него.
— Ричард вече беше в Кулата. Прекара по-голямата част от вчерашния ден тук и си тръгна жив и здрав.
— „Веднъж късметлия — изрецитира Зед, — втори път сигурен, трети път мъртъв.“
— Имай вяра на внука си. Трябва да му помагаме по друг начин. Няма време за губене. Трябва да тръгваме.
— Никъде не отивам с теб.
— Магьоснико Зорандер, моля те за помощ. Моля те да ни сътрудничиш и да дойдеш с нас. Залогът е огромен. Моля те, не ми отказвай, иначе ще съм принудена да използвам яката. Няма да ти хареса.
— Чуй я, Зед — обади се Натан. — Мога да те уверя, че няма да ти хареса. Нямаш избор. Разбирам как се чувстваш, но ще е по-лесно, ако просто направиш каквото ти казва.
— Ти какъв магьосник си?
Натан се поизпъна:
— Пророк.
Поне беше честен. Не бе разпознал светлинната връзка и не знаеше какво може да разбере Зед от нея.
— И добре ли ти е от това, че си държан в робство?
Ан се изсмя високо. Натан остана сериозен. Очите му бяха пълни с овладяната, буйна, пронизваща ярост на един Рал.
— Мога да те уверя, сър, че не е по мой избор. Борил съм се с това през по-голямата част от живота си.
— Тя може да знае как да подчини магьосник-пророк, но тепърва ще разбере защо нося званието Пръв магьосник. Заслужих го в последната война. И двете воюващи страни ме наричаха „вихърът на смъртта“
Беше преброил единия от пръстите на другата ръка.
Извърна очи от Натан и изгледа Прелата с такава ледена жестокост, че тя преглътна и отстъпи назад.
— С нарушаването на споразумението ти осъди всяка Сестра, заловена в Средната земя, на смърт. По силата на споразумението те току-що получиха своята присъда. Всички вие загубихте правото на помилване и процес. Всяка заловена ще бъде екзекутирана на минутата без предупреждение.
Зед стрелна юмруци във въздуха. В небето навън пробяга светкавица и се блъсна в Кулата. Надигна се оглушителен вой, избухна обръч светлина, пробяга по небето, зад него остана ивица тънки облаци, като пушек след огън.
— Споразумението приключи! Вече стоиш във вражеска територия, изправена в лицето на смъртта.
Ако ме отвлечеш с тази яка, ти обещавам, че ще стигна в родината ти и ще срина до основи Двореца на пророците.
С каменно лице Ан Алдурен го изгледа мълчаливо за миг.
— Не давай обещания, които не можеш да изпълниш.
— Да видим.
На устните й блесна далечна усмивка.
— Наистина трябва да тръгваме.
С мрачна ярост в погледа Зед кимна.
— Тъй да бъде!
Вирна постепенно осъзнаваше, че е будна. С отворени очи бе толкова тъмно, колкото и със затворени. Тя примигна, за да се увери, че наистина е в съзнание.
Решила все пак, че е будна, извика своя Хан, за да запали огън. Нищо. Потъна още по-дълбоко в себе си, приложи още повече сила.
Напрегнала всички сили, накрая успя да запали мъничко пламъче в дланта си. До сламеника на пода, на който лежеше, имаше свещ. Изпрати светлинката към фитила и въздъхна облекчено, че най-после може да вижда без огромното усилие да поддържа огъня на Хана си.