Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
С изключение на сламеника, свещта и малък поднос с хляб и канче вода, в стаята нямаше нищо. Край отсрещната стена се виждаше нещо като нощно гърне. Не беше много далеч, помещението беше малко. Без прозорци, само с тежка дървена врата.
Вирна позна стаята. Намираше се в лазарета. Какво прави тук?
Огледа се и установи, че е гола. Извърна се настрани и видя дрехите си, нахвърляни на куп. Докато извиваше врат, усети нещо необичайно. Внимателно вдигна ръка и го попипа.
Рада’Хан.
Цялото й тяло настръхна. Скъпи Създателю, около врата й има яка. Заля я неудържима паника. Задърпа с пръсти да я свали. Чу как от собственото й гърло излиза отчаян вик, дърпаше бясно металния обръч, необузданият ужас изпълни всяка фибра на съществото й.
Изведнъж разбра как се чувстват момчетата, когато им е наложен този инструмент на потисничеството. Колко пъти самата тя е използвала яка, за да принуди някой да изпълнява желанията й?
Но само за да им помогне, само в името на най-доброто за тях. Дали и те изпитваха същия безпомощен ужас?
Със срам си помисли, че бе използвала яката и върху Уорън.
— Скъпи Създателю, прости ми! — извика тя. — Исках само да изпълнявам волята ти.
Преглътна сълзите си и се опита да се овладее. Трябваше да разбере какво става. Знаеше, че яката не е сложена да й помогне. А за да я подчини.
Попипа ръката си. Пръстена на Прелата го нямаше. Сърцето й потъна в петите. Беше се провалила. Целуна голия си пръст и се помоли за сила.
Удари с юмрук по вратата, тя не помръдна. Съсредоточи цялата си сила в дръжката, мъчеше се да я повдигне. Не помръдна. Насочи се към пантите от другата страна. Съсредоточи се яростно, извика и Хана си. Във вратата се блъснаха огнени езици, пълзяха в цепнатините и потъваха в отвора отдолу.
Вирна прекъсна безсилния поток на своя Хан, спомни си, че бе видяла Сестра Симона да прави съвсем същото час след час, постигайки същите неефективни резултати. Щитът на вратата не можеше да бъде пробит от човек с Рада’Хан. Нямаше смисъл да губи силите си в безплодни опити. Симона можеше и да е луда, но Вирна не беше.
Отпусна се на сламеника. Колкото и да блъска с юмруци по вратата, няма да излезе. Дарбата й няма да я измъкне. Бе попаднала в капан.
Защо е тук? Погледна пръста си, на който доскоро бе стоял пръстенът на Прелата. Ето защо.
Ахна и си спомни за истинския Прелат. Ан й бе възложила мисия и от нея зависеше да отведе Сестрите на светлината извън Двореца преди идването на Джаганг.
Спусна се към дрехите си, ровичкайки яростно из тях. Дакрата й я нямаше. Сигурно затова са я съблекли: за да са сигурни, че няма оръжие. Това бе процедурата и при Сестра Симона — за нейна защита, за да не се нарани. Не може да се допусне луда жена да е въоръжена със смъртоносно оръжие.
Пръстите й напипаха колана. Изтръгна го от купчината дрехи и започна да го опипва, стигна до подутината отзад.
Треперейки от надежда, Вирна приближи колана до светлината. Отвори фалшивата катарама. Там, пъхнат в тайния й джоб, си седеше дневникът. Притисна колана до гърдите си и се залюля на сламеника, шептейки благодарствени слова. Поне това й бе останало.
Когато най-сетне се успокои, придърпа дрехите си до слабата светлина и се облече, почувства се по-добре най-сетне — не толкова гола и безпомощна. Не че бе по-малко безпомощна, но поне не изпитваше повече унижението да е затворена гола. Много, много мъничко, но й стана по-добре.
Нямаше представа колко време е била в безсъзнание, но усети вълчи глад. Погълна коричката хляб и изпи набързо водата.
Щом стомахът й се поуспокои, макар и отчасти, съсредоточи мислите си върху въпроса как се е озовала там. Сестра Лиома. Спомняше си, че Сестра Лиома я чакаше в кабинета й с още три Сестри.
Сестра Лиома бе сред най-сериозно заподозрените в Сестра на мрака. Макар да не я бе подложила на тест, Вирна знаеше, че тя има пръст в изпращането й тук. Това бе достатъчно доказателство. Беше тъмно и тя не можа да различи останалите три, но имаше в главата си списък на заподозрените. Сестрите бяха пуснати в кабинета й от Фийби и Дулсиния — въпреки изричните заповеди. Макар и с неохота, трябваше да прибави и тях към списъка.
Вирна закрачи из тясната стая. Започваше да се ядосва. Как се осмеляват да мислят, че ще им се размине?
Но им се размина.
Намръщи се. Не, не им се е разминало. Ан я бе натоварила с отговорност и Вирна ще оправдае очакванията й. Ще изведе Сестрите на светлината от Двореца.
Вирна отпусна пръсти на колана си. Трябва да изпрати съобщение. Но смее ли от тук? Ако я хванат? Може да провали всичко. Но пък, от друга страна, трябва да уведоми Ан какво става.