Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Магьосникът прикри лицето си с ръце, змеят летеше право срещу крепостната стена. Зед надзърна между пръстите си и видя камъните да се приближават с шеметна бързина. Зяпна, щом Грач го стисна по-здраво, размахал криле в опит да спре стремителното им спускане.
Зед осъзна, че губи контрол над заклинанието си. Беше твърде изтощен и ставаше тежък за Грач. Отчаяно го призова обратно, сякаш посягаше да хване яйце, изплъзващо се към ръба на масата.
Сграбчи го точно навреме, още миг и то щеше да се изтърколи.
Крилете на Грач най-сетне успяха да загребат достатъчно въздух, за да забавят скоростта, и змеят успя да спре сам, преди да се стоварят върху камъните. С грациозно потрепване на огромните си, космати криле змеят кацна на крепостната стена. Зед усети как мощните лапи пускат подгизналата му от пот роба.
— Съжалявам, Грач. За малко да изпусна контрола над магията си. Едва не нараних и двама ни.
Грач изръмжа нещо, в смисъл че разбира. Искрящите му зелени очи претърсваха мрака. Навсякъде се издигаха високи стени, имаше стотици места за криене. Грач като че ли ги претърсваше всичките.
От гърлото му излезе дебело ръмжене. Зеленият блясък в очите му се усили. Зед претърси с очи тъмнината, но не видя нищо. Грач обаче видя.
Магьосникът подскочи, когато змеят се впусна в тъмнината с внезапен крясък.
Мощните нокти се врязаха в нощния въздух. Замахнаха срещу невидим враг.
Пред очите на Зед започнаха да се материализират сенки. Развяха се пелерини, пробляснаха ножове, около змея затанцуваха и се завъртяха неясни фигури.
Сбързове.
Съществата съскаха и се хвърляха върху огромния звяр. Грач ги докопваше с лапи, раздираше люспестите им тела и във въздуха се разливаха кръв и черва. Зед потръпна от предсмъртните им викове.
Въздухът край него се раздвижи, мярна сбърз, залетял се към змея. Магьосникът протегна ръка, топка течен огън погна съществото и запали пелерината му, после заля с пламък и останалата част от тялото му.
Крепостната стена изведнъж се запълни със сбързове. Зед полагаше бесни усилия да възстанови силата си, издигна плътна въздушна стена и повали няколко от съществата на камъка. Грач размахваше лапи с такава жестокост, че разпори един през корема.
Зед не бе подготвен за внезапно избухналата битка. Въпреки изтощението си се опита да се съсредоточи в търсене на нещо по-ефективно от магия с огън и въздух.
Внезапно към него са хвърли сбърз, насочил към стомаха му триострия си нож. Зед му отвърна с режеща ивица сгъстен въздух, която отсече главата на съществото като с брадва. С помощта на мрежа отлепи няколко от Грач и ги запрати през стената — най-външната и висока неколкостотин метра.
Повечето сбързове не обръщаха внимание на Зед, бяха се съсредоточили изключително върху големия змей. Защо искат толкова яростно да го убият? По начина, по който Грач ги разчленяваше, можеше да се съди, че съществата изпитват някаква първична омраза към крилатия звяр.
Отвори се врата и в сумрака се появи ивица светлина. Очерта се силуетът на дребна фигурка. Зед видя, че сбързовете до един са насочили вниманието си към змея. Втурна се напред, изстрелял пред себе си огнено кълбо, което помете люспестите същества, ножовете им пробляснаха на пламъка.
Един обърса рамото му и го повали на земята. Зед видя как съществата се накачулват върху змея и го прилепват до каменната стена.
След миг всички, образували неясна маса, се стовариха от ръба на стената и полетяха в нощта. Главата на Зед се отпусна на камъка.
Вратата се отвори със скърцане. Валдора вдигна глава от работата си, Ан зяпна да си поеме дъх, като в същото време с усилие се пребори с тъмнината, опитваща се да завладее главата й. Не можеше да издържа повече. Беше на ръба. Не й останаха викове. Скъпи Създателю, наистина не издържа! Защо той не дойде да я освободи?
— Бабо — Холи пухтеше под тежестта на нещо, което се опитваше да изтегли зад себе си в стаята. Напредваше сантиметър по сантиметър. — Бабо, нещо се случи.
Валдора се извърна към момиченцето:
— Къде го намери?
Ан с усилие повдигна глава. Холи задъхана се опитваше да подпре на стената кокалест старец в кафеникава роба. От челото му се стичаше струйка кръв, която обагряше вълнистата му бяла коса, щръкнала в безпорядък.
— Той е магьосник, бабо. Умира. Видях го да се бие със змей и с някакви други люспести същества.
— Защо мислиш, че е магьосник?
Холи се изправи, все още задъхана.
— Използва дарбата си. Хвърляше огнени топки.
Валдора смръщи чело.
— Нииима? Магьосник. Колко любопитно. — Почеса се по носа. — И какво стана със съществата и със змея?