Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Холи размаха ръце в кръг, за да опише битка.
— В един момент всички се нахвърлиха върху змея и политнаха от стената. Отидох да погледна от ръба, но не се виждаше нищо. Паднали са по склона на планината.
Главата на Ан се удари в масата. Скъпи Създателю, онзи, който трябва да я освободи, е магьосник.
Всичко е било напразно. Ще умре. Как е могла да си помисли, че може да направи нещо толкова рисковано и да й се размине. Натан се оказа прав.
Натан. Дали изобщо някога ще открие тялото й, за да разбере какво се е случило с нея? Дали изобщо ще го е грижа за участта й? Тя беше една глупачка, една глупава стара жена, която се мислеше за по-умна, отколкото е в действителност. Беше се набъркала в пророчествата повече отколкото трябва и сега те й отмъщаваха. Натан беше прав. Трябваше да го послуша.
Потръпна, видяла Валдора да се навежда над нея със зловеща усмивка и да опира острието на ножа в брадичката й.
— Е, скъпи Прелате, както изглежда, кацна ми и магьосник. — Тя прокара ножа по гърлото й. Ан усети допира на нещо остро и разрязващо.
— Моля те, Владора, помоли Холи да излезе. Не бива да допускаш внучката ти да гледа как убиваш човек.
Валдора се извърна.
— Искаш да гледаш, нали, скъпа?
Холи преглътна.
— Не, бабо. Тя не ни стори нищо лошо.
— Нали ти казах, че го стори на мен.
Холи посочи.
— Довлякох го дотук, за да му помогнеш.
— О, не! Не ми ги приказвай тия. И той трябва да умре!
— Той пък какво лошо ти е сторил?
Валдора сви рамене.
— Ако не ти се гледа, излез. Няма да ти се разсърдя.
Холи се обърна, спря за миг, загледана в стареца. Посегна и го докосна успокоително по рамото, после излезе бързо.
Валдора пак се обърна към Ан. Опря ножа в бузата й, под окото.
— Дали да не ти избода очите най-напред?
Ан стисна очи, не можеше да устои повече на ужаса.
— Не! — Валдора пъхна острието под брадичката й. — Не затваряй очи! Ако не ги отвориш, ще ги избода!
Ан я послуша. Беше стиснала долната си устна между зъбите и гледаше как Валдора опира острието в гърдите й и поставя дръжката под прав ъгъл.
— Най-сетне — прошепна Валдора. — Отмъщение.
Вдигна ножа. Спря по средата на пътя, за да си поеме дълбоко дъх. Изведнъж тялото й се изпъна, от гърдите й щръкна острие на меч.
Очите й се разшириха, в гърлото й нещо избълбука, ножът падна от ръката й.
Натан вдигна крак към гърба й и измъкна меча. Тялото й тежко се строполи на каменния под.
Ан въздъхна с облекчение. От очите й потекоха сълзи, заклинанието, стегнало ръцете и краката й, падна.
Натан, висок и мрачен, огледа масата.
— Глупава жено — прошепна той. — Какво си допуснала да ти сторят?
Той се наведе и я взе в обятията си, тя плачеше като дете. Ръцете му й се сториха топли и сладостни като на самия Създател.
Щом тя се поуспокои, той се дръпна от нея. Ан видя, че отпред целият е в кръв. Нейната кръв.
— Вдигни преградата и легни, за да видим дали ще мога да направя нещо в тоя ужас.
Ан бутна ръцете му.
— Не. Първо трябва да направя за каквото съм дошла. — Тя посочи. — Това е той. Магьосникът, заради когото сме тук.
— Не може ли да почака?
Тя избърса сълзите и кръвта от очите си.
— Натан, толкова път изминах през ужасното пророчество. Нека го довърша. Моля те!
С недоволна въздишка той посегна към малка кесия край ножницата си и извади Рада’Хан. Подаде й я, докато тя се смъкваше от масата. Щом стъпалата й докоснаха пода, болката я прониза. Натан я прихвана с огромната си ръка и й помогна да коленичи до изпадналия в безсъзнание магьосник.
— Помогни ми, Натан. Отвори я. Онази жена изпочупи повечето ми пръсти.
С треперещи ръце Ан постави яката на врата на магьосника. Натисна с длани, докато накрая успя да я щракне, заключвайки не само яката, но и магията й. Пророчеството бе изпълнено.
На прага стоеше Холи.
— Баба мъртва ли е?
Ан се отпусна на пети.
— Да, мило дете. Съжалявам. — Тя протегна ръка. — Искаш ли да видиш как един човек ще бъде излекуван, а не измъчван?
Холи внимателно я хвана за ръката. Погледна магьосника на пода.
— А него? Ще го излекувате ли и него?
— Да, Холи, него също.
— Точно затова го довлякох вътре. За да му бъде помогнато. А не да бъде убит. Баба понякога помага на хората. Не винаги е била зла.
— Знам — каза Ан.
По бузката на момиченцето се изтърколи сълза.
— Какво ще стане с мен сега? — прошепна тя.
Ан й се усмихна през сълзи.
— Аз съм Аналина Алдурен, Прелат на Сестрите на светлината, и то от доста време. Прибирала съм при себе си много млади момичета с дарба като теб и съм ги учила да се превърнат в чудесни жени, които лекуват и помагат на хората. Ще ми бъде изключително приятно, ако пожелаеш да дойдеш с нас.