Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Каменната стена на Кулата се спускаше отвесно надолу, леко се разширяваше при основата далеч долу. Оттам нататък тръгваше самата планина, спускаща се на още стотици метри. От вдлъбнатината по външната част на стената тръгваше следа, която се губеше в бездната. На места се забелязваха големи петна, сякаш нещо огромно е падало, като по пътя си се е блъскало в стената и се е размазвало. Трябва да изпрати войници да огледат, за да разбере какво или кой е прелетял през крепостната стена.
Прокара пръст по различни следи от кръв по ръба.
Повечето бяха от сбърз. Някои не.
Добри духове, какво се е случило тук? Стисна устни и поклати глава. Загърна се в черната пелерина на сбърза и стана невидим. Поради някаква причина в главата му изплува образът на Зед. Толкова му се искаше той да е тук с него.
Четиридесет и втора глава
Следващия път, когато видя в основата на вратата да се отваря малък процеп, Вирна беше готова. Спусна се натам, изблъска подноса и прилепи лице в пода, опитвайки се да надзърне.
— Кой е там? Кой е! Какво става? Защо съм затворена тук? Отговорете! — Зърна женски ботуши и ръб на пола. Вероятно Сестра, поставена да се грижи за заключените в лазарета. Жената се изправи. — Моля ви! Трябва ми друга свещ! Тази почти изгоря!
Чу безразличните стъпки да се отдалечават по коридора, после се затвори врата, прещрака резе. Стисна зъби и удари с юмрук в стената. Накрая се отпусна върху сламеника и погали ръката си. Напоследък твърде често блъскаше по вратата. Объркването и паниката взимаха превес над разума и тя го знаеше.
В стаята без прозорци вече бе загубила представа дали е ден или нощ. Предполагаше, че й носят храна по веднъж на ден и се опита да държи сметка за времето по този начин, но понякога й се струваше, че между отделните хранения минават само няколко часа, друг път умираше от глад, докато се появи подносът. Болезнено си мечтаеше да се погрижат и за гърнето.
Освен това храната не беше достатъчно. Роклята й висеше на бедрата и бюста. През последните няколко години все си бе мечтала да е малко по-слаба, както преди да тръгне на двайсетгодишното си пътешествие. Като млада минаваше за привлекателна. Допълнителните килограми все й напомняха за изгубената младост и красота.
Разсмя се лудешки. Може би и другите са си го помислили и са решили да подложат Прелата на диета. Смехът й заглъхна. Толкова й се искаше Джедидайа да бе вниквал под обвивката на тялото, а не да гледа само външното. А тук тя копнееше за външното, също както и той. По бузата й се изтърколи сълза. Уорън никога не бе пренебрегвал вътрешното. Глупачка.
— Моля се да си добре, Уорън — прошепна на стените.
Плъзна подноса към светлината на свещта. Седна на сламеника и грабна канчето с вода. Преди да се нагълта, се спря. Трябваше да пести, за да има за по-дълго. И вода не й носеха достатъчно. Често я изгълтваше наведнъж и после прекарваше целия ден, бълнувайки наяве как се гмурка в езеро с отворена уста и пие до насита.
Приближи канчето до устните си и отпи мъничка глътка. Остави го обратно на подноса и забеляза, че освен комата хляб има още нещо. Паница супа.
Тя я повдигна благоговейно и вдъхна аромата й. Беше рядък лучен бульон, но й се стори като кралско ястие. Почти разплакана от радост, отпи глътка, наслаждавайки се на богатия аромат. Откъсна хапка хляб и я потопи в супата. Беше по-вкусно от шоколад, по-вкусно от всичко, което бе яла през живота си. Накъса останалата част от хляба на малки хапки и ги накисна в паницата. Набъбнал в течността, хлябът й се стори повече, отколкото може да изяде. Но го изяде.
Докато се хранеше, измъкна дневника от тайния джоб на колана си. Надеждите й отново помръкнаха, съобщение нямаше. Беше казала на Ан за случилото се и бе получила набързо надраскана бележка, в която се казваше: „Трябва да избягаш и да изведеш Сестрите от Двореца.“ Оттогава нито дума.
След като пресуши паницата и я облиза старателно, духна свещта, за да я запази за по-късно. Сложи останалото половин канче вода зад свещта, за да е сигурна, че няма да го разлее в тъмнината. После легна на сламеника и поглади пълния си стомах.
От мъртвешкия сън я събуди прещракването на ключалката. Закри очи с опакото на ръката си, светлината беше ослепителна. Дръпна се към стената, вратата се затвори. Вътре остана жена с лампа в ръка. Вирна примигна срещу яркия пламък.
Жената сложи лампата на пода и се изправи, скръстила ръце на кръста. Стоеше и гледаше мълчаливо.