Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Валдора бе използвала магия — нещо друго, което бе научила кой знае откъде, — за да обезвреди Хана й. Ан го усещаше, беше там, но като огън в снежна нощ, който гледаш от прозореца — примамлив, канещ, но недостижим.
Ан погледна към прозореца високо горе на каменната стая. Просветляваше. Защо не дойде той? Трябваше вече да я е освободил. А после тя да намери начин да го залови. Но той не се появи.
Денят все още не бе настъпил. Има надежда. Скъпи Създателю, направи така, че той да дойде!
Освен ако не е друг ден. Обзе я паника. Ами ако са изчислили погрешно? Не. Двамата с Натан бяха прегледали всичко. Днес е. И освен това събитията, а не денят сам по себе си, предизвикват пророчеството. Фактът, че е заловена, подсказваше, че денят не е сгрешен. Ако бе заловена предишната седмица, значи тогава щеше да е правилният ден. Днешният ден беше в полето на възможностите. Пророчеството се изпълни. Но къде е той?
Ан осъзна, че лицето на Валдора е изчезнало. Нямаше я. Трябваше да продължава да говори. Трябваше да…
Изведнъж ножът се вряза в стъпалото й и Ан изпита остра, пронизваща болка. Цялото й тяло се напрегна срещу задържащото заклинание. По челото й пак изби пот, капчиците потекоха по скалпа й. Последва друга болка, друго пронизване и пореден безсилен вик.
Щом Валдора откъсна ивица плът от стъпалото й, писъците й отекнаха в помещението.
Трепереше неудържимо. Главата й се изтърколи встрани. Момиченцето, Холи, я гледаше в очите. Ан усети как връз носа й се стича сълза, влиза в другото й око и покапва по масата. Трепереща, тя се вгледа в очите на Холи. На какви ли ужасни неща учи Валдора невинното същество? Ще превърне малката красавица в коравосърдечно чудовище.
Валдора вдигна в ръка бялата ивица плът.
— Виж, Холи, колко лесно пада, ако правиш каквото ти кажа. Искаш ли да опиташ сама, скъпа?
— Бабче — каза Холи, — трябва ли да го правим? Тя не ни е направила нищо. Не е като другите. Никога не ни е причинила нищо лошо.
Валдора посочи с ножа, за тежест.
— О, напротив, скъпа. Тя причини болка на мен. Открадна ми младостта.
Холи погледна Ан, която трепереше от болка. Момиченцето бе странно спокойно за възрастта си. От нея можеше да излезе изключителна послушница, а някой ден и добра Сестра.
— Даде ми сребърна пара. Не се опита да ни нарани. Не ми е забавно. Не искам да го правя.
Валдора се изкикоти.
— Е, както искаш. — Старицата завъртя ножа. — Но слушай баба си. Тя го заслужава.
Холи хладно обмисли думите на старицата.
— Само защото си по-стара от мен, не означава, че си права. Няма да гледам повече. Излизам.
Валдора сви рамене.
— Твоя воля. И без това си е между нас с Прелата. Щом не искаш да научиш нещо ново, излез да си играеш.
Холи напусна стаята. На Ан й се прииска да я целуне за смелостта.
Валдора се наведе над лицето й.
— Само двете с теб, Прелате. — Стисна челюсти. — Да се… — тя заби ножа между ребрата на Ан и започна да натиска при всяка дума — залавяме за работа! — Извърна глава, за да погледне Ан по-добре. — Май е време за умиране, Прелате. Иска ми се да те видя да крещиш от болка. Да опитаме ли?
— Насам! — опита се да посочи Зед по най-добрия възможен начин. — Виждам светлина в Кулата!
Макар че небето просветляваше, бе все още достатъчно тъмно, за да се види жълтеникавата светлина, озаряваща няколко от прозорците. Грач видя онова, което прикова вниманието на Зед, и се насочи към Кулата.
— По дяволите — промърмори старият магьосник. — Ако момчето е вече в Кулата, ще му…
Грач изръмжа на думите на Зед, очевидно отнасящи се до Ричард. Старецът по-скоро усети ръмженето с гърба си, притиснат до гърдите на змея, отколкото го чу. Зед огледа земята далеч долу.
— Ще трябва да го спася. Само това исках да кажа, Грач. Ако Ричард е в беда, трябва да сляза там долу и да го спася.
Грач изгъргори доволно.
Зед се надяваше Ричард да не е в беда. Усилието да поддържа заклинанието, за да е достатъчно лек и змеят да може да го носи без проблеми, го бе оставило почти без сили. Поддържаше го вече цяла седмица. Мислеше си, че като кацнат, едва ли ще може да си стои на краката, още по-малко да използва силата си да спасява когото и до било. Ще му трябват поне няколко дни почивка.
Зед погали огромните, космати лапи, обвити около него:
— И аз обичам Ричард, Грач. Ще му помогнем. И двамата ще го защитаваме. — Зед ококори очи. — Грач! Внимавай къде летиш! Намали скоростта!