Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Изведнъж се закова на място. Как ще каже на Ан, че се е провалила и че заради нея всички Сестри на светлината са в смъртна опасност. И че не може да направи нищо. Джаганг идва. Трябва да бягат. А ако тя е затворена тук, никоя от Сестрите няма да го знае.
И Джаганг ще ги пипне до една.
Ричард спря коня си рязко и скочи на земята. Огледа пътя и видя, че останалите галопират далеч назад, опитвайки се да го настигнат. Погали коня по носа и започна да завързва юздите за метален кол, стърчащ от падащата решетъчна врата.
Огледа другите механизми и ключалки и размисли. Завърза юздите другаде. Колът, който бе избрал първоначално, изпълняваше роля на освобождаващ механизъм на огромната порта. Едно по-силно дръпване и тя можеше да се стовари върху животното.
Ричард се запъти към Магьосническата кула, без да дочака останалите. Беше бесен, че никой не го бе събудил. През половината нощ в прозорците на Кулата е горяла свещ, мислеше си той, а никой е нямал куража да събуди Господаря Рал и да му съобщи.
На зазоряване, едва преди час, забеляза сам светлинката, после и огнената дъга, издигнала се в бистрото небе, и опашката й от пухкави облаци.
Хрумна му нещо. Спря на прага и се обърна към града. В началото на пътя към Кулата се събираха всички пътища, излизащи от Ейдиндрил.
Ами ако някой е идвал в Кулата? Ако е взел нещо? По-добре да заповяда на войниците да не пускат никого да излиза от града. Когато другите го настигнат, ще изпрати някого при войниците да им заповяда да завардят пътищата.
Загледа се в хората долу. Повечето вървяха към града, а не в обратна посока. Но имаше и неколцина напускащи. Приличаха на семейства, тикащи ръчни колички. Също и няколко патрулни двойки. Мярна и някоя и друга търговска каруца. И четири коня, пристъпващи край групичка хора. Ще трябва да изпрати да спрат и проверят всичките.
Но какво да търсят? Може би трябва сам да се срещне с тях. И да се опита да разбере дали носят със себе си нещо магическо.
Обърна се към Кулата. Няма време. Трябва да разбере какво е ставало тук горе. Пък и как може да разбере дали някой носи магически предмет със себе си? Ще е губене на време, което би било по-добре да пести. Трябва да се залавя за работа по превода на дневника заедно с Бердин, а не да ровичка из семейните вещи на хората. Все още имаше такива, които не желаеха да живеят под игото на Д’Хара и напускаха града. Тяхна воля.
Премина през щитовете вътре, знаеше, че тези зад него няма да могат. Петимата ще се ядосат, че не ги е изчакал. Е, може пък следващия път да го събудят, когато видят светлина в Кулата.
Загърнат в пелерината на сбърза, продължи напред, към мястото, където бе видял светкавицата да се блъсва в Кулата. Избягваше коридорите, които му подсказваха опасност, и намираше други пътища, от които поне косъмчетата не настръхваха по врата му. На няколко пъти надуши сбързове, но те не го приближиха.
В голяма зала, от която излизаха четири коридора, спря. Имаше няколко затворени врати. И една, към която водеше кървава следа. Наведе се и огледа. Установи, че следите всъщност са две: една към стаята и една навън.
Разгърна пелерината и извади меча. По коридорите отекна металният звън. Отвори вратата с острието.
Вътре беше празно, но далеч не изглеждаше нормално. Дървеният под бе обгорен. По стените имаше следи от яростна гръмотевична буря, попаднала в стаята. Най-объркващо беше състоянието на каменните блокове по стените. На места се бяха измъкнали и висяха напред. Сякаш всеки момент ще паднат на пода. Помещението изглеждаше като разрушено от мощно земетресение.
Навсякъде по пода се виждаха кървави петна, в единия ъгъл цяла локва. Но огънят я бе изсушил и сега на пода се виждаше черна коричка.
Ричард проследи кървавата диря, излизаща от стаята, и стигна до врата към външната крепостна стена. Излезе в студения въздух и моментално забеляза разплисканата кръв по камъка. Беше прясна — от не повече от ден.
По крепостната стена се валяха тела и части от сбързове. Макар да бяха замръзнали, все още воняха. Върху едната стена, на около два метра височина, имаше огромно кърваво петно, под него на земята — мъртъв сбърз с раздрани вътрешности. Ако кръвта бе опръскала земята, а не каменния под, Ричард би си помислил, че сбързът е паднал от небето и е загинал при удара.
Обхвана с очи хаоса, помисли си, че му прилича на картината, която оставя след себе си Грач, когато се бие със сбързове. Поклати отчаяно глава, чудеше се какво ли се е случило.
Проследи ивицата кръв до една вдлъбнатина в нащърбената стена и установи, че от двете страни на стената се стича кръв. Приближи се и надзърна от ръба. Гледката беше зашеметяваща.