Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Не е нужно да спира пред всеки хан в града — изръмжа Нинив, докато се отдалечаваха от „Загазилата гъска“ — заведение с три просторни етажа и с ханджийка с два големи граната на ушите въпреки скромното си име. Госпожа Анан вече почти не се обръщаше да види дали я следват. — Разбираш ли, че никога вече няма да можем да се покажем по тия места!
— Подозирам, че точно това е целта. — Всяка думичка, излязла от устата на Елейн, сякаш беше изсечена от лед. — Нинив, само да не намерим нищо… — Не беше нужно да довършва заплахата си. С Биргит и Авиенда на помощ, а те щяха да й помогнат, Елейн наистина можеше да й вгорчи живота.
— Те ще ни отведат право при Купата — настоя Нинив и размаха ръце да разкара някакъв просяк с ужасен пурпурен белег, който скриваше едното му око — щом го видя, веднага разпозна брашняната каша, оцветена с отвара от корен на синьо биле. — Сигурна съм.
Елейн изсумтя високо — само за да я обиди.
Нинив изгуби броя на мостовете, по които минаха — големи и малки, с плъзгащи се по каналите под тях баржи. Слънцето се катереше нагоре, най-напред над покривите на сградите, после — два пъти по-високо. Госпожа Анан не ги водеше съвсем по права линия — тя като че ли наистина гледаше да намери още и още ханове — но общо взето продължаваха на изток и Нинив вече си помисли, че е крайно време да се приближат до реката, когато жената изведнъж се обърна и изсъска:
— Сега вече да внимавате какво говорите. Ще отговаряте само когато ви питат и нито думичка повече. Само да ме провалите и… — Смръщи им се за последно и измърмори едва чуто, че може би правела голяма грешка, след което им кимна да я последват към някаква къща с плосък покрив точно срещу тях.
Не беше голяма къща, само на два етажа, без никаква тераса, с напукана бяла мазилка, а и районът едва ли можеше да се нарече от най-приличните в града, с шумното тракане на станове от едната страна и киселата воня на бояджийска работилница от другата. Отвори им обаче слугиня — побеляла жена с квадратна челюст, с рамене като на ковач и стоманен поглед, несмекчен дори от потта по лицето й. Нинив кротко последва госпожа Анан вътре и леко се усмихна. Някъде в тази къща една жена преливаше.
Жената с квадратната челюст явно позна госпожа Анан, но реакцията й беше странна. Тя приклекна със съвсем искрена почит, но въпреки това личеше, че е изненадана да я види и че явно се съмнява, че появата й тук е уместна. Нинив и Елейн обаче бяха посрещнати съвсем недвусмислено — тя ги заведе в някаква стая на втория етаж и им каза много твърдо:
— Да не сте шавнали оттука и да не пипате нищо, че ще ви науча аз вас!
След което изчезна.
Нинив погледна Елейн.
— Нинив, това, че една жена прелива, още не означава, че… — Усещането се промени, най-напред се усили за миг, после заглъхна. — Дори да са две, това също не означава нищо — каза Елейн, вече малко разколебана. — Обаче това е най-невъзпитаната слугиня, която съм срещала. — Седна на един червен стол с висока облегалка и след малко Нинив също приседна на ръба на друг стол. От нетърпение, не от нерви. Изобщо не беше нервирана.
Стаята не беше богато обзаведена, но сините и бели плочки на пода блестяха, а светлозелените стени изглеждаха прясно боядисани. По мебелите нямаше и следа от позлата, разбира се, но фина резба покриваше червените столове, подредени покрай стените, както и няколкото масички, боядисани в синьо като плочките, но малко по-тъмно. Лампите, висящи от тавана, бяха от месинг, но така излъскани, че блестяха. Грижливо подредени борови клонки покриваха пометената камина, а над нея имаше гравюра, изобразяваща онова, което хората в Ебу Дар наричаха „Тринадесетте гряха“. Мъж, чиито опулени очи почти покриваха цялото му лице, представяше Завист, някакъв тип, чийто език беше провиснал до глезените — Клюка, озъбен мъж, притиснал монети до гърдите си — Алчност, и така нататък. Който можеше да си позволи такава стая, можеше да си позволи и да боядиса къщата отвън, и единствената причина да не го направи беше една — че искаше да се сниши, та да не го забелязват.