Магьосникът

Ленгил говореше, стиснал шапката си в ръка и с жътвен амулет на шията. Беше кратък, безцеремонен и убедителен. Повечето от присъстващите го познаваха от дълги години и не се усъмниха в нито една негова дума.

„Харт Торин и Кимба Раймър са били убити от Диърборн, Хийт и Стокуърт“ — каза Ленгил на събралите се мъже в дочени гащеризони и жени с избелели ленени рокли. Причинителите на престъплението бяха разкрити, защото в скута на Торин открили уличаващ предмет — птичи череп.

Хората приветстваха това с мърморене. Повечето от слушателите бяха виждали черепа — окачен на седлото на Кътбърт или безгрижно провесен на врата му. Бяха се надсмивали над причудливия му навик. Сега си спомняха как се е смял заедно с тях и осъзнаваха, че вероятно се е забавлявал на съвсем друга шега. Лицата им потъмняха.

Оръжието, използвано за прерязването на гърлото на канцлера, продължи Ленгил, е принадлежало на Диърборн. Тримата млади мъже тази сутрин се били подготвили да избягат от Меджис. Мотивите им все още не бяха изяснени, но най-вероятно е ставало дума за конете. Ако е така, те са ги искали за Джон Фарсън, който, както се знае, плаща добре за хубави жребци — и то в брой. Накратко, бяха предали както родните си земи, така и Сдружението.

Ленгил беше настанил Руфус, сина на Брайън Хуки, на третия ред в залата. Сега, точно според плана, Руфус Хуки се провикна:

— Признаха ли си?

— Аха! — отвърна Ленгил. — Признаха си и двете убийства и говореха с гордост за това, точно тъй си беше!

Надигна се глухо мърморене. Като вълна се разнесе назад и навън, където тръгна от уста на уста: говорели гордо, даже надменно — нанесли коварните си удари посреднощ и говорели за това почти надменно.

Хората стискаха зъби и свиваха юмруци.

— Диърборн каза, че Джонас и приятелите му ги били видели и съобщили за тях на Раймър. Убили канцлера Раймър, за да му затворят устата и да приключат спокойно работата си, — а Торин ликвидирали да не би Раймър да му е казал нещо.

Това беше пълна безсмислица, беше отбелязал Латиго. Джонас се беше ухилил и беше кимнал:

— Не, няма никаква логика в тази история, но това Е без значение.

Ленгил се подготви да отговаря на въпроси, но никой не го попита нищо. Хората мърмореха, погледите им бяха мрачни, разнесе се тихо дрънчене на жътвени амулети, когато публиката се изправи на крака.

Момчетата бяха в затвора. Ленгил не каза какво ще се случи с тях — и отново никой не го попита. Съобщи, че някои от предвидените за следващия ден забавления — игри, състезанията по езда, надбягванията с пуйки, конкурсът за украса на тиква, борбата в кал, отгатването на гатанки и танците — са били отменени предвид настъпилото нещастие. Най-важните празнични състезания, разбира се, щели да се проведат, както е било винаги и както трябва да е: конкурсите за крави и други домашни животни, надбягването с коне, надстригването на овце; също и търговете — за коне, прасета, крави и овце. И огънят щеше да бъде запален както си му е редът, когато луната изгрее. Празничният огън и изгарянето на плашилата. Чарю трий беше краят на Жътвения празник и тъй си е било открай време. Нищо не би могло да го отмени до свършека на света.