Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Джонас се зачуди колцина още са вярвали, че топката е предназначена за тях. Искаше му се да избърше потта от челото си преди да му потече в очите, но задържа ръцете на рога на седлото. Не си позволи да погледне нито към Рейнолдс, нито към Дипейп, и се надяваше да го оставят да се оправя както намери за добре. Тя балансираше и на психическия, и на физическия еквивалент на острието на бръснача. И най-малкото погрешно движение би я блъснало от едната или от другата страна.
— Намерило си е човека, който търси, а? — Стори му се, че е открил изход от ситуацията — ако имаше късмет, а може би и ако на нея й беше останал малко. — И какво да правим в такъв случай?
— Вземете ме със себе си. — Лицето й се сгърчи от ужасяваща алчност, изглеждаше като труп, който се опитва да киха. „Не осъзнава, че умира“ — помисли си Джонас.
— Вземете топката, но вземете и мен. Ще дойда с вас при Фарсън. Ще му стана гадателка и нищо няма да може да ни се опре, след като гадая съдбата ни. Вземете ме с вас.
— Добре! — каза Джонас. Точно на това се беше надявал. — Въпреки че Фарсън ще трябва да реши какво да прави след това с теб, не аз. Знаеш го, нали?
— Да.
— Отлично. Сега ми я дай. Ще ти я върна, щом я искаш, но първо трябва да се убедя, че е здрава!
Тя бавно отпусна ръце. Джонас не беше убеден, че дори в прегръдката й кълбото е на сигурно място, но почувства облекчение. Рия му подаде топката и той се принуди да обуздава коня си, който отскочи назад.
Наведе се от седлото и протегна ръце към топката. Рия погледна към него, старческите й очи блестяха изпод гуреливите клепачи. Дори му смигна заговорнически.
— Знам какво ти е на ума, Джонас. Мислиш си: „Ще взема топката, ще измъкна пистолета си и ще я убия, нали?“ Само че ще стане лошо. Убий ме и топката никога няма да заблести за Фарсън. За някой друг, може би, някой ден… но не и за него. И дали ще те остави жив, ако му върнеш играчката и тя се окаже повредена?
Джонас вече беше обмислил това.
— Сключихме сделка, стара майко! Тръгваш на запад с топката… освен ако не умреш някоя нощ край пътя. Извини ме, че го казвам, но не изглеждаш много добре.
Тя се изкиска.
— По-добре съм, отколкото изглеждам. Ще изминат още много години, преди часовникът ми да спре.
„Мисля, че грешиш, стара майко“ — помисли си Джонас. Но не каза нищо, само протегна ръце към топката.
Тя я задържа още малко. Сделката беше уговорена и одобрена и от двете страни, но й беше трудно да пусне топката. Алчен копнеж блестеше в очите й като лунни лъчи през мъгла.
Той търпеливо почака, без да продума, с надеждата вещицата най-сетне да приеме реалността — ако пуснеше топката, щяха да имат някакъв шанс. Ако продължеше да я стиска, най-вероятно всички те, които стояха в каменистия буренясал двор съвсем скоро щяха да ритнат камбаната.
С въздишка тя най-сетне сложи топката в ръцете му. В мига, в който преминаваше от нейните в неговите длани, в дълбините й проблясна розова искрица. В главата на Джонас се заби огнена игла… и през слабините му премина похотлива тръпка.
Като че от огромно разстояние той чу Дипейп и Рейнолдс да освобождават предпазителите на револверите си.
— Махнете ги! — сопна им се.
— Но… — Рейнолдс изглеждаше объркан.
— Мислят, че могат да измамят Рия — каза старицата и се изхили. — Добре, че повече от тях, Джонас май знаеш нещо, което приятелите ти не подозират.
Той знаеше нещо, наистина — колко опасно е гладкото стъклено кълбо. Можеше да го обсеби. И след месец щеше да изглежда като вещицата — изсъхнал и покрит със струпеи.
— Махнете ги! — изкрещя повторно.
Рейнолдс и Дипейп си размениха погледи и прибраха пистолетите в кобурите.
— Имаше калъф за това чудо! — каза Джонас. — Подплатена торба в кутията. Донеси го!
— Добре! — Рия недружелюбно му се ухили. — Но калъфът няма да те опази от топката, ако тя те поиска. Хич и не си мисли. — Огледа другите двама и се спря на Рейнолдс. — В сайванта имам каручка, както и два козела да я теглят. — Говореше на Клей, но погледът й все се връщаше към топката, забеляза Джонас… пък и собствените му проклети очи бяха като залепнали за нея.
— Не ми давай заповеди — каза Рейнолдс.
— Тя не, но аз ще го направя! — озъби му се Джонас. Сведе поглед към топката, едновременно му се искаше и се страхуваше да види онази розова, жива светлина вътре… Но не. Беше студена и тъмна. Отново се втренчи в Клей. — Докарай каручката.
12
Рейнолдс чу бръмченето на мухите още преди да влезе в сайванта и се досети, че козлите на Рия никога повече няма да теглят каручката. Лежаха по гръб, подути и мъртви, с гъмжащи от червеи очни орбити. Беше невъзможно да се каже кога за последен път ги е хранила и поила Рия, но Рейнолдс реши, че е било поне преди седмица.