Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
„Твърде е била заета, да зяпа в топката, за да се сети за тях — помисли си той, — и защо ли носи оная мъртва змия около шията си?“
— Не искам и да знам! — промърмори изпод вдигнатия пред носа си шал. Единственото, което му се искаше в момента, беше да се махне от това място.
Разгледа каручката. Беше боядисана в черно и нашарена със златни кабалистични знаци. Приличаше на фургона на панаирджийски шарлатанин; напомняше катафалка. Хвана я за стръките и я издърпа навън колкото можеше по-бързо. Дипейп щеше да довърши останалото, мътните го взели. Да впрегне коня си в каручката и да откара дъртата смрадлива вещица… къде? Кой знаеше въобще? Елдред, може би…
Рия в тръс изтича откъм колибата си. Носеше калъфа, в който й бяха донесли топката.
Джонас се обади:
— Първо отиваме в Сийфронт. Ще бъде сигурно убежище за топката, докато свърши празникът.
— Аха, Сийфронт, никога не съм ходила там — каза Рия. Когато стигна до коня на Джонас, отвори торбата. Джонас се поколеба малко, но сложи топката вътре. Чу се странен звук, когато тя падна на дъното — сякаш капна сълза.
Рия леко се усмихна.
— Може да срещна и Торин. Ако е тъй, ще намеря нещо хубаво да му покажа в топката на Добрия — нещо, което мно-ого ще му хареса.
— Ако го срещнеш — каза Джонас, докато слизаше от седлото да помогне на Дипейп да запрегне коня си в черната каручка, — това ще бъде на едно място, където няма да ти трябва магия, за да виждаш надалеч.
Тя озадачено го изгледа, но леката усмивка отново плъзна по устните й.
— Защо, да не би на нашия кмет да му се е случила случка?
— Може и да е! — съгласи се Джонас.
Тя се изкиска и скоро кискането й прерасна в смях с пълно гърло. Все още се хилеше, когато тръгнаха на път, хилеше се и се поклащаше в малката черна каручка с кабалистична украса, сякаш беше Кралицата на мрака, седнала на трона си.
ОСМА ГЛАВА. ПЕПЕЛТА
1
Паниката е силно заразна, особено в ситуации, когато нищо не се знае и всичко върви с краката нагоре. Пътят на Сюзан надолу към дъното започна от Мигел, стария метач, който стоеше в средата на предния двор на Сийфронт. Беше притиснал към гърдите си метлата и тъжно гледаше ездачите, които сновяха напред-назад. Сомбрерото му се беше килнало на гърба му и Сюзан забеляза с ужас, че Мигел — обикновено сресан, чист и спретнат — носеше серапето си наопаки. Когато се обърна, по бузите му се стичаха сълзи. Това и опитите му да поздравява познатите ездачи, й напомниха за детето, което веднъж беше видяла да стои на пътя на връхлитащия го дилижанс. Баща й беше дръпнал малкото встрани навреме; ала кой щеше да помогне на Мигел?
Тя се втурна към него. Един ездач премина в галоп толкова близко до нея, че едното стреме се плъзна по бедрото й, а опашката на коня я удари по рамото. Тя нададе тих писък. Притесняваше се за Мигел, а почти я бяха прегазили.
Този път се огледа внимателно и пое напред, след което бързо се дръпна, когато иззад ъгъла бясно зави натоварена каруца — първите няколко метра премина на две колела. Така и не можа да види какъв е товарът — беше завит с брезент, — но забеляза Мигел да тръгва към нея, все тъй прегърнал здраво метлата си. Сюзан отново се сети за детето пред дилижанса и изпищя. Мигел отскочи в последния момент, преди каруцата да прехвърчи през него.
Изтърва метлата, притисна бузите си с ръце, падна на колене и започна да се моли. Сюзан го загледа, след което хукна към конюшните без да се старае да се прикрива. Беше прихванала заразата, която щеше да обземе почти целия град до обяд и, въпреки че се помъчи спокойно да оседлае Пайлън (в друг ден наоколо биха се въртели най-малкото три конярчета, които да се хвърлят да помагат на хубавата сай), способността да мисли я напусна още когато смушка ужасения кон и препусна през вратите на конюшнята.
Когато прехвърча покрай Мигел, не го забеляза. Не видя и останалите ездачи преди нея.
2
Препускаше по Хай Стрийт и забиваше упорито пети (добре, че нямаше шпори) в хълбоците на Пайлън, докато конят направо полетя. Мисли, въпроси, възможни планове за действие… нищо такова не се появи в главата й докато яздеше. Почти не забелязваше хората по улицата и беше оставила на Пайлън сам да си пробива път през тълпата. Единственото, което пулсираше в мозъка й, беше неговото име — Роланд, Роланд, Роланд — беше като писък в съзнанието й. Всичко се беше преобърнало с краката нагоре. Смелият малък ка-тет, образуван онази нощ на гробището, беше разбит, трима от членовете му бяха вкарани в затвора и не им оставаше много живот (ако все още бяха живи), последният беше объркан и загубен, полудял от ужас като птичка, случайно попаднала в стая.