Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Ако се беше оставила в плен на паниката, нещата можеха да се развият по доста различен начин. Но докато препускаше през центъра на града, премина покрай къщата, която беше делила с баща си и леля си.
Когато Сюзан се приближи, вратата се отвори и Кордилия, облечена в черно от глава до пети, се хвърли към улицата, давейки се от ужас или смях. Може би и от двете едновременно. Образът й проникна през мъглата от паника, обгърнала мозъка на Сюзан… но не защото беше познала леля си.
— Рия! — изпищя тя и дръпна юздите толкова яростно, че конят се подхлъзна, завъртя се и едва не падна по гръб. С това животът на господарката му най-вероятно щеше да приключи, но Пайлън успя да се удържи на задни крака. Сюзан се вкопчи във врата му, борейки се за живота си.
Кордилия Делгадо, която носеше най-хубавата си черна дреха и дантелена мантила на главата, застана пред коня като в собствената си гостна, без изобщо да забелязва копитата, които разсичаха въздуха на сантиметри от лицето и. В едната си ръка държеше дървена кутия.
Сюзан най-сетне забеляза, че това не е Рия, но грешката и беше обяснима. Леля Корд не беше слаба като Рия (е, поне засега) и беше по-спретнато облечена (като се изключат мръсните й ръкавици — защо леля й си беше сложила ръкавици въобще, Сюзан не можа да разбере, нито пък защо са толкова изпоцапани), но лудостта в очите й беше ужасяващо подобна на тази на Рия.
— Добър ти ден, госпожице Колко Съм Млада и Хубава — поздрави я с писклив, яростен глас и сърцето на Сюзан подскочи. Леля Корд направи реверанс и разпери полата си с една ръка. С другата придържаше кутийката към гърдите си.
— Накъде си тръгнала в този прекрасен есенен ден? Накъде си се забързала? Не и към любовник, чини ми се, щото единият е мъртъв, а другият скоро ще бъде.
Кордилия отново се засмя, разтегнатите й устни разкриха големите й бели зъби. Очите й блестяха на слънчевата светлина.
„Откачила е — помисли си Сюзан. — Бедната! Бедната стара жена!“
— Ти ли насъска Диърборн? — попита леля Корд, примъкна се към хълбока на Пайлън и се втренчи в Сюзан със замъглени, фосфоресциращи очи. — Ти беше, нали? Охо! Може даже да си му дала ножа, дето го използва, след като си го целунала за късмет! Вий сте заедно в това — що не си признаеш? Признай поне, че си луда за това момче, щото знам, че е истина! Видях как го гледаш оня ден като седеше на прозореца — и как той те гледаше!
Сюзан каза:
— Щом искаш истината, ще ти я призная. Бяхме любовници. И ще бъдем мъж и жена след Края на годината!
Кордилия вдигна едната си мръсна ръкавица към небето, като че ли поздравяваше боговете. Изкрещя в налудничав триумф и се смя, докато махаше с ръка:
— И шъ се женят, мисли си тя! Оооооо! Не се съмнявам, че на олтара ще пиете от кръвта на жертвите си, нъл тъй? О, дяволице! Направо ми се плаче! — Но вместо да заплаче, тя отново се засмя — погребален вой към сляпото синьо лице на небето.
— Не бяхме планирали никакви убийства — каза Сюзан, прокарвайки — макар и само в ума си — дистанцираща линия между убийствата в къщата на кмета и капана, който се бяха надявали да устроят на хората на Фарсън. — И той никого не е убил. Не, това е работа на твоя приятел Джонас, сигурна съм! Негов план и негова мръсна работа.
Кордилия пъхна ръка в кутията, която държеше, и Сюзан разбра отведнъж защо ръкавиците й са мръсни — беше ровила в огнището.
— Проклинам те с тази пепел! — изкрещя Кордилия и хвърли тъмен смрадлив облак към Сюзан. — Проклинам ви на мрак, и двамата! Бъдете щастливи заедно, невернице! Вие, убийци! Вие, заговорници! Вие, лъжци! Вие, прелюбодейци! Вие, прокълнати и анатемосани!
И при всеки крясък хвърляше нова шепа пепел. И с всеки крясък съзнанието на Сюзан се изчистваше и охлаждаше. Остана неподвижна и позволи на леля си да я посипва с пепел. Вече се бяха събрали зрители, които с жадни погледи следяха древния ритуал на проклятието (Шийми беше сред тях, с отворена уста и разширени очи), но Сюзан изобщо не им обърна внимание. Съзнанието й отново й принадлежеше, беше взела решение какво да прави и дори само заради това дължеше на леля си някаква благодарност.
— Прощавам ти, лельо! — каза простичко.
Кутията с пепел, която почти се беше изпразнила, се изплъзна от ръката на Кордилия, сякаш Сюзан я беше ударила.