Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Какво? — прошепна. — Какво каза?
— Прощавам ти това, което стори на брат си, моя баща! За това, в което участваше.
Тя се наведе. Преди леля й да може да отстъпи, Сюзан размаза пепелта по едната й буза. Мръсотията се отпечата там като широк черен белег.
— Остави я — каза, — или я измий, все ми е едно — тъй или иначе ще я носиш докрай в сърцето си. Мисля, че вече е там. Сбогом.
— Къде си мислиш, че си тръгнала? — Леля Корд докосна пепелявата следа на лицето си с една ръка и се хвърли напред да сграбчи юздите на Пайлън, но се препъна в кутията и едва не падна. Сюзан, все още наведена към леля си, я хвана за рамото и я изправи на крака. Кордилия се дръпна назад от нея, като че ли я докосна прокажен.
— Не при него! Няма да ходиш при него сега, ти, луда гъско!
Сюзан обърна коня си:
— Не е твоя работа. Това е краят на отношенията ни с теб. Но запомни какво ти казах: ще се омъжа след Края на годината. Детето ни вече е заченато.
— Ти ще си омъжена утре вечер, ако идеш при него! Сгодена в дим, омъжена в огън, облечена в пепел! Облечена в пепел, чуваш ли ме!
Лудата тръгна към нея_, _олюлявайки се, но Сюзан нямаше повече време да я слуша. Денят отлиташе. Времето щеше да й стигне за всичко, което беше намислила, но само ако действаше бързо.
— Сбогом — повтори и смушка коня. Последните думи на леля й още звучаха в ушите й: „В пепел, чуваш ли?“
3
Докато препускаше към Великия път, видя ездачи да идват срещу нея и се отклони от пътя. Това не беше подходящо време за среща със странници. Наблизо имаше стар хамбар и тя спря Пайлън зад него, погали го по врата и му прошепна да пази тишина.
На ездачите им отне повече време да я отминат, отколкото беше очаквала. Когато приближиха, разбра защо се бавят. Рия беше с тях, седеше в черна каручка с магически символи. Вещицата беше ужасяваща още когато Сюзан я видя в нощта на Целуващата луна, но тогава все пак приличаше на жена; това, което момичето видя, беше люлеещо се насам-натам в черната каручка и стиснало торба в скута си, безполово създание, покрито със струпеи, което повече приличаше на трол, отколкото на човек. Придружаваха я Големите ковчези.
— Към Сийфронт! — крещеше съществото в каруцата. — Напред, пълен напред! Тази нощ ще спя в леглото на Торин, знам си а-ааз. Ще спя и ще пикая в него, ако ми се прииска. Пълен напред!
Дипейп се обърна и я погледна с отвращение и страх.
— Затваряй си устата!
Вместо отговор последва нов пристъп на смях. Тя се полюшваше, притискаше с една ръка торбата в скута си и насочи към Дипейп другия си крив показалец с дълъг счупен нокът. При вида й Сюзан се почувства слаба и ужасена, тя усети паниката отново да се изкачва в гърлото й — като някаква тъмна течност, която с удоволствие ще удави разума й, ако получи и най-малката възможност.
Постара се да потисне ужаса си и да запази здравия си разум — нямаше никакво намерение да се превръща в онова, което беше преди малко, и в което щеше да се преобрази, ако се остави на паниката: обезумяла птичка в стая, блъскаща се в стените и пропускаща прозореца, през който е влязла.
Дори когато каруцата изчезна зад следващия хълм и от ездачите остана само вдигнатия във въздуха прах, тя продължаваше да чува безумния смях на Рия.
4
Сюзан достигна колибата сред Лошите треви около един. Известно време просто остана на гърба на Пайлън и само оглеждаше хижата. Нима те с Роланд бяха стояли тук преди по-малко от двадесет и четири часа? Бяха правили любов и градили планове… Беше й трудно да повярва, но когато слезе от седлото и тръгна напред, празната кошница, в която беше донесла студено месо, потвърди събитията от вчера. Все още си стоеше върху масата.
Едва когато видя кошницата, осъзна, че не е хапвала нищо от предишната вечер — тъжна вечеря с Харт Торин, по време на която тя само беше ровичкала храната, твърде притеснена от погледа му. Е, бяха приключили с това завинаги, нали? И никога повече нямаше да й се наложи да върви по дългия коридор в Сийфронт, чудейки се иззад коя врата ще изникне той като чудовище от кутийка, с алчни ръце и дебела, втвърдена мъжественост.
„Пепел — помисли си тя, — пепел и още пепел. Но не и ние, Роланд! Кълна се, скъпи, не и ние!“
Беше изплашена и напрегната. Опитваше се да подреди нещата, които следва да направи — в поредица от действия като онази, когато човек оседлава кон. Само че освен всичко друго, беше здраво шестнадесетгодишно момиче. Един поглед към кошницата я беше накарал да почувства глад.