Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Сигурно е Брайдър — каза заместник Дейв и със съжаление остави китарата. Не му харесваше да е на пост тук и си умираше от желание да го сменят. Шегите на Хийт бяха най-ужасното нещо — продължаваше да се шегува пред лицето на смъртта.
— Струва ми се, че по-скоро е някой от тях — отвърна шериф Авери. Имаше предвид Големите ковчези.
Всъщност и двамата грешаха. Влезе каубой, наметнат със серапе, което му беше твърде голямо (краищата му направо забърсваха пода, когато се намъкна в стаята и затвори вратата). Шапката му закриваше очите. Според Херк Авери младежът приличаше на истинско плашило в каубойски дрехи.
— Здрасти, страннико — каза той и понечи да се усмихне… защото това явно беше нечия шега, а Херк Авери схващаше шегите не по-зле от всеки друг. Особено след четири пържоли и планина пюре. — Как си? К’во те води…
Каубоят беше затворил вратата с една ръка, другата държеше под серапето. Когато я извади, несигурно стискаше пистолет, който тримата затворници разпознаха веднага. Авери се втренчи в оръжието, усмивката му помръкна. Ръцете му се отпуснаха. Машинално свали крака от бюрото.
— Леко, партньоре! — промълви. — Да си поприказваме първо.
— Отваряй килиите! — каза с груб, пресилено басов глас. Навън, нечута от никого освен от Роланд, изгърмя цяла поредица бомбички.
— Ще ми е трудничко да го направя — каза Авери, отваряйки с крак най-долното чекмедже на бюрото си. Там държеше няколко револвера. — Хич и не знам дали това чудо е заредено, но не мисля, че чакал като теб…
Непознатият насочи пистолета си към бюрото и дръпна спусъка. Трясъкът беше оглушителен в малката стая, но Роланд си помисли — надяваше се, — че тъй като вратата е затворена, навън ще прозвучи като някой от фишеците.
„Браво — помисли си той. — О, браво, моето момиче — но бъди внимателна! За Бога, Сю, внимавай!“
Куршумът улучи ръба на бюрото и откърти голяма треска. Авери изпищя и падна. Кракът му се закачи под чекмеджето, то се отвори и се преобърна, а револверите се разпиляха по пода.
— Сюзан, внимавай! — изкрещя Кътбърт. — Дейв, не!
В края на живота му не страхът от Големите ковчези, а дългът ръководеше Дейв Холис, който се беше надявал да стане шериф на Меджис, когато Авери се оттегли (и понякога казваше на жена си Джуди, че ще е по-добър шериф, отколкото Дебелакът някога е сънувал да бъде). Забрави, че сериозно беше умувал върху начина, по който заловиха момчетата, както и върху това какво са или не са направили. Единственото, за което се сети в този миг, беше, че са затворници и не бива да бъдат отвличани, ако може да се предотврати по някакъв начин.
Хвърли се към каубоя като възнамеряваше да изтръгне оръжието от ръцете му и да го застреля, ако се наложи.
12
Сюзан се беше втренчила в ръба на бюрото и беше забравила за всичко друго в изумлението си — толкова голяма вреда беше нанесла само с едно свиване на пръста! — когато отчаяният вик на Кътбърт я изтръгна от вцепенението й.
Хвърли се към стената и, без да губи време да разсъждава, дръпна спусъка. Последва нова експлозия и Дейв Холис — младеж, който беше само с две години по-възрастен от самата пея — беше отхвърлен назад с димяща дупка на гърдите си. Очите му бяха широко отворени и пълни с изумление. Монокълът му беше увиснал на черната копринена лента. С единия си крак закачи китарата и я събори на пода с трясък, който прозвуча почти толкова кошмарно, колкото мелодията, която се беше опитвал да изсвири преди малко.
— Дейв! — прошепна тя. — О, Дейв, съжалявам, какво направих!
Той се опита да се надигне и падна по лице. Дупката, която се виждаше на гърдите му, беше малка, но тази, към която тя гледаше сега, беше огромна и ужасяваща, цялата черна и червена, и разкъсаните краища на дрехата му… като че ли тя го беше наръгала с голям нажежен шиш.
— Сюзан, внимавай! — изкрещя Роланд.
Авери, който беше застанал на четири крака, я сграбчи за глезените и я дръпна. Тя падна по гръб и се озова лице в лице с неговата жабешка физиономия и със смърдящата на чесън дупка, която му служеше за уста.
— Богове, ти си момиче! — прошепна той. Сюзан отново дръпна спусъка на оръжието, подпалвайки предницата на серапето си и пробивайки дупка в тавана. Отгоре се посипа мазилка. Лапите на Авери се стегнаха около гърлото й и дъхът й секна. Някъде отдалеч Роланд крещеше името й.
Тя имаше още една възможност.
Може би.
„Една ти стига, Сю — каза баща й. — Едничка е всичко, което ти трябва, скъпа!“
Тя заби дулото на револвера в тлъстините под гушата на шериф Авери и дръпна спусъка.