Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Въпреки това продължавам да се надявам. Щом не вярваш в пророчествата, защо полагаш такива усилия да откриеш информация за Дълбината и Героя?
— Съвсем ясно защо — рече Тиндуил. — Очевидно се изправяме пред опасност, която веднъж вече се е явявала — повтарящ се проблем, като чумните епидемии, които избухват през няколко века. Древните са знаели за тази опасност и са разполагали с информация за нея. Тъкмо тази информация с течение на времето се е разпиляла, станала е част от легенди, пророчества и дори религии. Там някъде трябва да търсим ключове към настоящия проблем. Не става въпрос за предсказания, а за изследване.
— Мисля, че това е въпрос, по който няма да постигнем съгласие. Хайде да се върнем към изследването. Трябва да използваме малкото време, което ни остава.
— Ще се справим — успокои го Тиндуил и вдигна ръце да завърже косата си назад. — Изглежда, снощи твоят Герой — героиня по-точно — е изплашил лорд Сет. Прислужницата, която донесе закуската, спомена за това.
— Зная какво е станало.
— Положението в Лутадел се подобрява.
— Да — рече Сейзед. — Може би.
Тя се намръщи.
— Не изглеждаш много сигурен.
— Ами, знаеш ли, Тиндуил, не съм сигурен дали оттеглянето на Сет е добро за нас. Нещо не е наред. Трябва да приключим по-бързо с тези изследвания.
Тиндуил завъртя глава.
— Колко по-бързо?
— Може би още тази нощ — отвърна Сейзед и погледна купчината листове върху масата. В тях се съдържаха неговите бележки, идеи и връзките, които бяха направили. По своему това бе цяла книга — справочник, разказващ за Героя на времето и Дълбината. Невероятен, съвестно съставен документ, като се има предвид ограниченото им време. Но не беше последователен. Въпреки това вероятно бе най-важното, което бяха писали някога.
Дори Сейзед да не знаеше каква е целта му.
— Сейзед? — повика го тя. — Какво е това?
Беше измъкнала един лист от долната част на купчината. Сейзед с изненада установи, че долният десен ъгъл е откъснат.
— Ти ли го направи? — попита тя.
— Не — отвърна Сейзед и взе листа. Беше от преводите на отпечатката — откъснатата част съдържаше последното изречение. Късчето не се виждаше никъде.
Сейзед вдигна глава и срещна объркания поглед на Тиндуил. Тя се наведе и започна да рови из купчината. Извади друго копие на превода и го вдигна.
Побиха го тръпки. И тук ъгълът липсваше.
— Това го четох вчера — заяви Тиндуил. — Не съм напускала стаята за повече от няколко минути, а ти през цялото време беше тук.
— Не излиза ли? — попита Сейзед. — Докато спях, не си ли ходила до клозета?
— Може би. Не си спомням.
Сейзед втренчи поглед в страницата. Откъснатото парче бе като откъснатото от листа от главната купчина. Тиндуил, изглежда, си помисли същото, защото сложи листовете един върху друг за сравнение. Бяха напълно еднакви, до най-малката подробност. Дори ако бяха откъснати залепени един за друг, приликата нямаше да е толкова съвършена.
Двамата ги разглеждаха мълчаливо. После изведнъж започнаха да ровят купчините. Сейзед имаше четири копия на превода. Всичките бяха откъснати по същия начин.
— Сейзед… — каза Тиндуил с разтреперан глас. Държеше друг лист — този път в центъра му имаше дупка, на мястото, където трябваше да е същото изречение.
— Отпечатката! — извика тя, но Сейзед вече се бе надигнал. Изтича при сандъка, където държеше металоемите си, смъкна верижката с ключа от врата си и го отвори. Извади отпечатката и я разгъна внимателно на пода. Дръпна пръсти толкова рязко, сякаш нещо го бе ухапало, забелязал откъснатото в долния край. Същото изречение.
— Как е възможно това? — прошепна Тиндуил. — Как може някой да познава толкова добре работата ти — и дори нас?
— И същевременно да знае толкова малко за нашите способности? — попита на свой ред Сейзед. — Цялата отпечатка е съхранена в моя металоем. Мога да си я припомня още сега.
— Какво се казва в липсващото изречение?
— „Аленди не бива да стига до Кладенеца на Възнесението — не бива да му се позволява да задържи силата за себе си“.
— Защо е трябвало да се откъсне точно това изречение? — попита Тиндуил.
Сейзед не сваляше поглед от отпечатката. „Това е невъзможно…“
Зад прозореца се чу шум. Сейзед се извъртя, посегна машинално към пютриема си и увеличи силата си. Мускулите му се издуха, расото взе да му отеснява.
Прозорецът се отвори. На перваза бе приклекнала Вин. Замръзна, като видя Сейзед и Тиндуил, които очевидно бяха натрупали сила, тъй като и двамата имаха почти мускулести тела.