Кладенецът на възнесението

— И все пак сигурно знаеш нещичко.

— Нещичко да — рече Сейзед. — Кажете ми, как се чувствате, когато сте с младия лорд Венчър?

— Искам да ме прегърне — каза Вин тихо и погледна към прозореца. — Да ми говори, дори ако не разбирам какво ми казва. Всичко, само и само да е с мен. Искам да съм по-добра заради него.

— Това ми изглежда като добър признак, лейди Вин.

— Но… — Вин сведе глава. — Сейзед, аз не го заслужавам. Той се бои от мен.

— Бои се?

— Или се чувства неудобно в мое присъствие. Прочетох го в очите му, когато ме гледаше как се бия в залата на Събора. Сейзед, той се отдръпна от мен, беше ужасен.

— Току-що е видял как убиват човек — рече Сейзед. — Лейди Вин, лорд Венчър няма голям опит в тези неща. Не е било заради вас — това е естествена реакция на ужас пред смъртта.

— Както и да е — рече Вин. — Не искам да ме вижда в подобна светлина. Искам да съм момичето, от което има нужда — да го подкрепям в неговите политически дела. Момичето, което може да е красиво, когато иска да я отведе някъде, и което ще му вдъхне сили, ако е обезверен. Само че това не съм аз. Сейз, ти беше този, който ме научи да се държа като придворна дама, но и двамата знаем, че не ме бива за това.

— Което не попречи на лорд Венчър да се влюби във вас — отбеляза Сейзед. — Защото вие бяхте различна от другите. Въпреки намесата на господаря Келсайър, въпреки увереността ви, че благородниците са наши врагове, Елънд се влюби във вас.

— Не биваше да го допускам — рече тихо Вин. — Трябваше да стоя настрана от него, Сейз — за негово добро. Тогава щеше да си намери друга. Някоя, която повече му подхожда.

Някоя, която не избива стотици само защото е разгневена. Някоя, която заслужава обичта му.

Сейзед се надигна, пристъпи към нея и положи длани на раменете й.

— О, дете мое. Кога ще престанете да се безпокоите и ще позволите да бъдете обичана?

Вин поклати глава.

— Не е толкова лесно.

— Малко са лесните неща. Ето какво ще ви кажа, лейди Вин. Любовта трябва да е двупосочна — в противен случай според мен няма да е любов. Ще е нещо друго. Увлечение може би? Както и да е, някои от нас много обичат да се правят на жертви. Стоим отстрани, гледаме и смятаме, че постъпваме правилно, като не се намесваме. Страхуваме се от болката — от нашата или нечия друга. — Той я стисна за рамото. — Но… това ли е любовта? Любов ли е, когато Елънд реши, че мястото му не е до вас? Когато иска сам да взема решенията?

— Ами ако не съм подходяща за него?

— Трябва да го обичате достатъчно, за да вярвате в желанията му, дори ако не сте съгласна с тях. Трябва да го уважавате — дори когато смятате, че греши, дори когато не одобрявате решенията му. Дори ако някое от тях е да ви обича.

Вин се усмихна, но все още изглеждаше разтревожена.

— Ами… — поде тя бавно. — Ако има някой друг? За мен?

„Ах…“

Тя неволно се напрегна.

— Не бива да го казваш на Елънд.

— Няма — обеща Сейзед. — Кой е този човек?

Вин повдигна рамене.

— Някой… който е повече като мен. Човекът, с когото би трябвало да бъда.